Династията Рокфелер

(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)



«Веднъж навлезли в Рокфелеровия свят и науча­вайки нещо за него, вие съзнавате, че има още много, което не знаете.»


«Ние ще имаме световно управление независимо дали го искате или не - чрез завоевание или съгласие.

Отговорите на Джеймс Вартбург - член на Комитета за връзки с чужбина пред Сенаторската комисия по външните въпроси.



От 130 години насам тази фамилия, преминала през много перипетии и най-различни бизнеси, се налага с богатствата и имуществата си не само в САЩ, но и в целия свят. Преборва се с много съперници и конкуренти, които купува или ликвидира, за да бъде днес световен господар на петрола и банките в съдружие с Ротшилд и други.Никой не е в състояние да определи нейните богатства, както и нейните доходи.

Петролната фирма «Ексон», която й принадлежи, е най-голямата в света и все пак това не е главното занимание на Рокфелерови. Между многото други банки, които притежават, най-известните са Сити Банк и Чеиз Манхатън, която по авоари е трета в света, но на първо място по влияние. Най-голямата банка в света е Банк оф Америка със седалище Калифорния и е собственост на династията Ротшилд. И двете банки са много близки и тясно свързани чрез идеята за световно управление.

Чейз Манхатън Банк произлиза от обединението на Чейз Банк - собственост на Рокфелер, с Манхатън - собственост на Кун и Льоб, които от много поколения са свързани финансово и по роднинска линия с Ротшилд. В момента Чейз Манхатън има повече от 60 000 банки-клонове в света и дори в Съветския съюз (Москва).

Чейз Манхатън Банк наподобява една независима и силна държава, притежаваща повече имущества н богат­ства от много държави в света. Давид Рокфелер се среща с много повече държавни глави, отколкото който и да е президент или държавен глава в света. Той разговаря и с ръководителите на Китай, Съветския съюз и останалите доскоро социалистически страни. Всички Рокфелерови банки финансират и са тясно свързани с повече от 50-те най-големи застрахователни дружества в света, работят с техни авоари. Контролират повече от въздушните линии и големите корпорации, като Ай Би Ем, Мобил, Тексико, Боинг, Ксерокс, неимоверно голямата телефонна компа­ния Ей Ти енд Ти и много други. Контролира почти всички държави в света, независимо от идеологическите им устои - капиталистически и социалистически. За тях е много по-лесно да се справят със социалистическите страни, където е необходимо да контролират само един човек - диктаторът, докато в капиталистическия свят средната класа хора е все още независима и неподчинена.

Създателят и основателят на династията Джон Д. Рокфелер е бил най-мразеният човек в Америка.

Петимата му синове от по-новата генерация са се поучили от някои грешки на баща си. Прилагайки всичките му стари експлоататорски прийоми, те се стараят да представят името на фамилията в друга по-благоприятна светлина, и до известна степен постигат това чрез създаването на най-различните многобройни фондации. Първата е създадена през 1901 г. под името «Рокфелеров институт за медицинско проучване». Докато названието на този институт е олицетворение на хуманност, предназначението му всъщност е съвсем друго и двулико: измисля витамините, употребявани за предпазване от всякакви заболявания, които много бързо се налагат на пазара, за производството на които Рокфелер инвестира колосални суми.

Чрез създаването на многобройните и големи фондации Рокфелер умело избягва да плаща данъка върху общия доход в САЩ, който е задължителен за всеки американец, и на който се крепи държавата. В САЩ фондациите са освободени от данък, тъй като се предполага, че са създадени с благотворителни и хуманни цели, а именно - медицински изследвания, подпомагане на научните инсти­тути, подпомагане на американски и международни сту­денти и всевъзможни други отрасли, нуждаещи се от частна помощ.

Те използват следния узаконен трик - половината от личния си доход внасят във фондацията, което ги освобождава от данък. С другата половина поддържат повечето от колежите и институтите, на които налагат своята идеология и ги контролират. От няколко поколения вече си създават свои кадри. Всички завършили Харвадския университет са по върховете на администрацията.

Картината е ясна. След като Рокфелерови контролират банките, петрола, най-големите производствени компании, застрахователните дружества, образователната система, медицината и най-важното - управлението, те управля­ват не само САЩ, а и целия свят.

Колкото и странно да звучи, фондациите на Рокфелер финансират личности и организации, чиито цели са провеждане на комунистическа идеология в училищата и нейното пропагандиране.Те създават и финансират повечето от учебниците, които по нищо не отстъпват на тези от социалистическите страни.

Не са забравили дори и религията, която играе важна роля за оформяне на общественото мнение. Преди години те основават семинария в Ню Йорк, една от най-известните и най-влиятелните.Всички нейни възпитаници не са вече пропагандатори на християнството, а на социализма. Ето защо повечето свещеници, пастори и църкви в Америка, пък и по целия свят, не са нищо повече освен големи финансови предприятия, които се поддържат и крепят на наивността на много добри хора.

Години наред аз си задавах същия въпрос, който и вие ще си зададете, като четете тази книга. Защо Рокфелерови, едни от най-големите капиталисти в света, харчат милиарди долари и финансират своите неприятели - социалистите? Почти всички дарения от мащаба на стотици милиони, които Рокфелерови са правели и правят, са за поощряване и подпомагане на социализма. Против­ници на конкуренцията, те следва да бъдат противници на частната инициатива, която ще им пречи. Те насочват управлението на отделните държави само за постигане на собствените си интереси. Най-лесният път за премахване на конкуренцията, контролиране на търговията, банките, природните богатства и почти всичко, е да използваш силата на властта. А за да контролираш световни моно­поли трябва да установиш една световна власт, която е и крайната им цел.

Ключът на цялата им организация е Комитетът за външни връзки, мозъкът и компютърът на октопода, с председател Давид Рокфелер.

Главната цел на това световно управление, контролирано от Ротшилд, Рокфелер и някои други магнати, е изцяло да бъдат контролирани всички държави в света. Напоследък все повече и повече се пуска в обръщение фразата «нов световен ред». Това не е нищо ново. Това е старата идея и мечта на патриарха Ротшилд «Novus Ordo Seclorum»,измислена и пусната в действие от неговият агент Илюминати. Тази идея е станала толкова популярна, че дори се среща на американската банкнота под горното мото, въведено от тези, които владеят и печатат парите.

Един такъв «нов световен ред» означава международен контрол на армията, въоръженията, данъците, образова­телната система и върху абсолютно всичко. От кого? Разбира се, от по-големите братя - Ротшилдови и Рокфелерови. Крайният им план е световна диктатура, която някои може би ще нарекат социализъм, други комунизъм. Аз пък го наричам с чиста съвест «международна капиталистическа диктату­ра».

Болшевишката революция в Русия оставя голям отпе­чатък в историята. Повечето от хората мислят, че революцията успя и се наложи с помощта на селячеството, уморено от царската тирания. Поне така пише в повечето от днешните учебници по история. Истината е, че Съветската революция се развива при съвсем други обстоятелства. Царят абдикира седем месеца преди рево­люцията и Русия се управлява от Временното прави­телство на Лвов, който започва веднага преустройството на руското управление по подобие на американската република. Но как Ротшилд и Рокфелер ще направят една такава грешка? Как ще позволят на Русия да се децент­рализира, както САЩ, и да има същите проблеми с част­ната инициатива? Те предпочитат едно централно управ­ление, което да финансират, и да наложат на Русия една непродуктивна икономическа система, зависима от Запада, за да има непрекъснато влияние на капитали и техно­логии. Ето защо, с големи маневри те заместват Лвов с Керенски, който е трамплинът за идването на болшевиките, които се налагат като техен опонент. Непосредствените во­дачи след революцията Ленин и Троцки първоначално не са в Русия. Ленин е в Швейцария, а Троцки - в САЩ, където редактира комунистически вестник. И двамата се връщат в Русия не за това, че народът ги вика, а защото са изпратени от Ротшилд и Рокфелер.

Троцки, а също и Ленин, заминават за Русия с доста пари. Единият ги е получил от Морган, а Ленин - от Вартбург в Германия. Следователно революцията не я направиха нито комунисти, нито болшевики» нито демо­крати или социалисти, а супербогатите международни монополи, с което постигнаха една от целите си - централно управление със зависима от тях икономическа система. Нека не се забравя, че Русия преди революцията е в непрекъснат индустриален и икономически възход, започнал да конкурира американското индустриално и финансово превъзходство. Планът за пазарите на Русия, едни от най-големите и важни за капиталистите, се изработва десетилетия преди това. С «Манифест на ко­мунистическата партия» на Карл Маркс у хората се създава силно негативно настроение срещу капитализма, което е и целта на династията.

Съвсем логично е да се приеме, че тези хора, които не се страхуват от интернационалния комунизъм, го финанси­рат и се кооперират с него. Защо? Защото го контролират. Веднага след революцията тази клика навлиза в Съвет­ския съюз чрез многобройните си агенти, водени от Троц­ки, и завземат всички ръководни постове.151 Много доку­менти от американския архив доказват, че почти всичко, което Съветите имат, е придобито от Америка. Дори без каквото и да е преувеличение може да се твърди, че Съветският съюз е отрочето на САЩ.

Както вече забелязах по-горе, петролната индустрия в Русия малко преди революцията започва не само да конкурира, но и надминава САЩ, които са на първо място в света по продукция. След революцията производството на петрол в СССР намалява катастрофално и Рокфелеровият «Стандарт Ойл» заема отново първо място.

През 1926 г. Рокфелер и някои негови подведомствени петролни компании сключват договор със СССР за продажба на съветски петрол на европейския пазар, срещу което отпускат 75 милиона долара заем на Съветския съюз. Една година по-късно скритият съдружник на СССР построява петролна рафинерия в страната, което подпо­мага нейната икономика. По всичко личи, че и в момента. Рокфелер получава своите дивиденти от построената от него рафинерия.

През 1964 г. Рокфелер е поканен от Н. Хрушчов в Москва и след завръщането си в САЩ прави следните изявления: «Хрушчов желае по-големи и дългосрочни кредити от САЩ.

След отстраняването на Хрушчов през 1966 г. той се среща с Л. Брежнев край Черно море, за да продължи договорните си отношения с новия ръководител. Веднага след неговото завръщане президентът Джонсън упражня­ва натиск върху Конгреса да намали експортния контрол и тарифите между САЩ и европейските комунистически държави. Много стоки, смятани дотогава за страте­гически, се освобождават от ембаргото. Някои от тези стоки са: зеленчуци, зърнени храни, фураж, суров каучук, пулп, текстилни влакна, текстил, изкуствени торове и много машини и инструменти. Въпреки всичко много стоки остават стратегически и изнасянето им за комунистичес­ките страни е забранено - например изнасянето на американски танкове за Съветския съюз или за друга комунистическа страна. Въпреки това САЩ чрез Рокфелер можаха да построят завод на река Кама, който в момента е на първо място в света по производство на танкови мотори и на други военни части. Картечница или патрони също не е възможно да се изнесат, обаче мате­риалите и оборудването на един завод за производство на такива картечници - може. Патроните и барутът са в списъка на стратегическите стоки, но компонентите и химикалите за производството им са освободени от ембарго.

С горното искам да подчертая и да обърна вниманието на читателя към това как толкова очебиещи факти се изопачават и свеждат само до едно- бизнеса и личния интерес на тези финансови магнати.

Много неща, които се пазеха в тайна, започват да излизат наяве със създаването на различни корпорации. Така например «Международната икономическа корпора­ция», управлявана от сина на Рокфелер, внука на Алдрих (един от основателите на Федералния резерв) и N. М. Rothschild & Sons от Лондон, са построили в Съветския съюз и в момента строят повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий, един от най-важните материали за производството на самолети.

За развитието и разработването на един проект за природен газ в Сибир «Ексон» отпуска 1,5 милиарда долара, като взаимните отношения са тайна.

Ултрамодерен завод за изкуствени торове, направен в САЩ, се внася на части, сглобява се и се построява в Съветския съюз. Неговата стойност е 400 милиона долара, от които Съветите заплащат само 40 милиона, а остана­лите 360 милиона се поемат от САЩ.152

Освен всичко това Рокфелер има изключителните права да провежда (прехвърля) технологични новости на Съветския съюз в най-различни отрасли, включително и във военния. За целта е създадена специална експорт-им порт банка, която заплаща веднага на износителя за стоките или продадения патент, докато по-нататъшните отношения се уреждат вътрешно, между СССР и Рокфелеровите представители в Москва, със седалище площад «Карл Марко № 1, тел. 225-627.

Връзките на Рокфелер с другите социалистически страни се осъществяват чрез неговото представителство във Виена (Австрия).

Напоследък проникване се извършва и в Китай. Строят се големи американски заводи и предприятия. Внасят се огромни американски капитали и техника за разработване и развиване на петролната индустрия, «Стандарт Ойл> е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци.

Всички тези огромни капиталовложения и усилия, които капиталистите правят, за да навлязат в комуни­стическия свят, коренно различен от техния, е голяма загадка за повечето хора, които по-скоро очакват да видят погребението на капитализма, многократно предсказвано от Маркс, Ленин, Сталин, Хрушчов и останалите комуни­стически ръководители.

По-голяма част от живота си прекарах в моята родина България. Преживях и едното, и другото. През 1944 г. видях системата, предшестваща комунистическата. Участ­вах във Втората световна война под едната, както и другата политическа система. Мислех, че познавам добре и двете системи, но съм останал излъган. За малки страни като България не може да се говори за онзи капитализъм, който съществува на Запад и специално в Америка. Същият този капитализъм аз не познавах, тъй като не бях живял в тази система. Комунистическата система позна­вах също до известна степен, само дотолкова, доколкото я виждах и чувствах. Литературата беше много ограничена, за да ми даде каквито и да са обективни познания по отношение на тези две доминиращи в света идеологии. Необходимо бе да живея двадесет години на Запад и специално в Америка, за да науча и разбера доста повече. Истината обаче е друга. Ротшилдови и Рокфелерови знаят нещо за комунизма, което ние не знаем. За да ги финансират така богато и за да им помагат така всеотдайно без какъвто и да е страх, логично е да се помисли, че са не само техни съдружници, но ги контролират напълно.

Повече от седемдесет години капиталът планува изграждането на комунизма и не проявява наивност по отношение на него. Финансовите магнати знаят много доб­ре, че комунизмът не е в състояние да ги унищожи, тъй като те го държат изкъсо и го управляват за свои лични цели. Намерението им е да използват населението, енергията, продукцията и финансовите възможности като начин за контролиране на народите. Това е «новият световен ред», за който говореха Наполеон, Сталин. Кой е господарят? Този, който плаща възнаграж­дението. Рокфелеровият социализъм не е система за прераздаване на богатства и специално тяхното, а система за контролиране на хората. Социализмът прехвърля властта на Управлението, което пък е контролирано от Рокфелер.

Тъй като за всеки американец името Рокфелер е свързано с големия капитал, много трудно би било някой от фамилията да се добере до президентския пост на САЩ Избраник на фамилията бе Нелсън Рокфелер, който няколко пъти кандидатства безуспешно, след което се ре­ши той да се добере до високия и отговорен пост по другия начин - без избори.

Под силен натиск вицепрезидентът Спиро Егню си дава оставката и неговото място се заема от Форд, член на Рокфелеровите организации. Първата фаза е завършена, след което започва подготовка на втората. Никсън трябва на всяка цена да бъде отстранен от президентското място. Троянските коне в Никсъновия кабинет - Кисинджър и генерал Хейг, и двамата членове на СFR (Комитета за връзки с чужбина), са най-близките хора на Рокфелер. Отвътре те скрояват т. нар. и много нашумяла афера «Уотъргейт». Тя притиска Никсън да се оттегли от президентското място и да остави на този овакантен поа вицепрезидента Форд, който от своя страна избира за свой вицепрезидент Нелсън Рокфелер. Рокфелер поема контрола и управлението на националната политика, докато! Кисинджър движи външната политика и по този начин фамилията Рокфелер вече управлява всичко.

Междувременно срещу Форд се извършват няколко съмнителни атентата за ликвидирането му. Ако един от тях беше успешен, президентското му място по конститу­ционен ред щеше. да се заеме от фицепрезидента Нелсън Рокфелер.

Така както от няколко столетия насам Ротшилдови се облагодетелстват от всички войни, Рокфелерови доприна­сят за въвличането на Америка в Първата и във Втората световна война, а също и в Корейската и Виетнамската. Оттам извличат огромни печалби. Контролирайки управ­ленията, директно или зад кулисите, те контролират всичко, следователно «те контролират всички нас.»

Рокфелер и петрола

................

Ивана - Нещо нетипично

                        

Черно И Бяло / Black And White

Crusading Angels by Jonathan Beaudette

Рокфелер и петрола

Rainman.blog.bg

До 50-те години на ХIХ век никой не е в състояние да добива петрол в големи количества. Първите опити за сондиране или копаене за нефт в Китай, в Баку
(Азербайджан) и в полските Карпати създават процъфтяващ нефтодобив на местно ниво. Горящи с петрол лампи осветяват улиците на гр. Кросно в Южна Полша още през XVI век. Нищожният мащаб на тези операции обаче прави петрола прекалено скъп за всеобща употреба.

Ситуацията се променя коренно на 27 август 1859 Г., когато в CAlЦ се сондира първият съвременен петролен кладенец. През 1857-а компанията "Сенека ойл" наема инженера Едуин Дрейк със задачата да проучи предполагаеми нефтени залежи в околностите на Титъсвил - град в промишлено развитата западна част на Пенсилвания. Пенсиониран работник по железниците и самозван "полковник", Дрейк е избран най-вече защото можел да ползва безплатно жп транспорта. Той пристига в Ойл Крийк и започва сондирането, като пробва нов метод, подобен на този за добив на сол.

Работата напредва мъчително. Веднъж достигнали здрава земна маса на 10 метра дълбочина, сондите вече се спускат с по-малко от метър на ден. От „Сенека ойл" отдавна са се отказали от начинанието, а приятелите, които Дрейк успял да убеди да го финансират, също един по един го напускат. Тълпи местни зевзеци висят покрай обекта и му се подиграват - даже слагат на кладенеца името .. Drake's Folly" ( „ Щуротията на Дрейк”). И изведнъж, едва на 20 метра дълбочина, сондите удрят суров нефт. С новата техника на Дрейк залежите вече могат да се изтеглят в много по-голям обем, отколкото преди. Само ден след находката и други техници тръгват да копират кладенеца на Дрейк.

Така започва „нефтената треска" в Пенсилвания. Работници на сондажните кули, инженери и предприемачи се надпреварват кой първи ще стигне до градовете на новия петролен бум - все с имена като Ойл Сити, Питхоул Сити И Петролиъм Сентър (Oil City - буквално Нефтоград, Pithole City - Град на находището, и Petroleum Center - Петролен център. ). Повечето от работниците са бойци от Войната между Севера и Юга - вече на път за дома. Миризмата на бързи пари привлича към нефтения пояс джебчии, проститутки и престъпници - паплач „от кол и въже", готова да се облажи от набъбналите портфейли на нефтодобивниците. По калните улици измежду сондажните кули и схлупените коптори на новите градове се редят публични домове и казина, където работниците само за няколко часа губят всичко, спечелено с тежък труд. Известни мошеници и гангстери добиват слава именно в новите градове из нефтените полета на Пенсилвания: Стоунхаус Джак, който прави опит да подпали цял Титъсвил, и легендарният комарджия и пехливанин Бен Хоугън, сам нарекъл се „най-злия човек на света", който .”би опитал всичко, стига да е далавера и да е противозаконно... с нефт се занимава само доколкото краде парите, спечелени от другите чрез нефта".

В нефтените полета на Пенсилвания големи богатства се трупат бързо, но и толкова бързо се губят. През септември 1865 г. - само четири месеца след основаването си -Питхоул Сити има 15 ООО жители, а година по-късно населението се е свило едва до 2000; скоро мястото се превръща в „призрачен град", тъй като петролът се изчерпва и нефтотърсачите се местят към нови находища. В бурните първи дни на петролната индустрия с пресъхването на един кладенец веднага се намира друг, който да го замести. Самият Дрейк умира почти без пукнат грош през 1880 г. След като неговото изобретение - което той така и не патентова - става достатъчно популярно, предлагането на петрол започва сериозно да надхвърля търсенето. Цената на петрола пада от $10 през януари 1861 г. до 50 цента през юни, а после до нищожните 1О цента в края на годината. Тъй като печалба няма, нефтотърсачите се разотиват също тъй бързо, както и са дошли, като оставят след себе си ръждясващи сондажни кули и глухи железопътни линии, задръстени с празни вагони.

Мнозина тогава решават, че в петролната индустрия няма как да се осигури стабилна печалба.
Един човек обаче вижда решението. На 26-годишна възраст Джон Д. Рокфелер вече се е издигнал от поста на обикновен чиновник до съсобственик на петролна рафинерия в Кливланд. Той разбира, че огромните печалби ще бъдат за онзи, който може да контролира предлагането на петрола. Защото после, с по- вишаване на търсенето, ще може да държи целия свят в ръцете си.

Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. и израства в бедно семейство, факт, който вероятно обяснява както идеята му фикс за трупане на пари, така и изключителната му предпазливост. Веднъж като дете отказват да го включат в обща снимка на класа, защото костюмът му бил твърде вехт. Майката на Рокфелер е дълбоко религиозна жена от баптисткото вероизповедание, а баща му е небезизвестният по онова време Уилям Ейвъри Рокфелер (Големия Бил), странстващ продавач на "чудодейни лекове" и многоженец.

Големия Бил често се явявал вкъщи "яхнал нов кон, облечен пищно и размахващ дебела пачка нови банкноти", а после мамел синовете си на карти "за да не се отпускат" (Черноу, с. 28).
Рокфелер започва като обикновен чиновник, а после влиза в съдружие с двама англичани, чиито дялове накрая изкупува. Трупа богатството си постепенно, като непрестанно търси начини за допълнителна печалба; отваря например нови пазари за страничните продукти от производството на керосин, намалява отпадъка и произвежда собствени барели, вместо да ги купува. Рокфелер е още съвсем млад през 1870 Г., когато създава .Стандард ойл" с капитал $1 милион, от който притежава 27 процента. "Стандард ойл" по-късно ще стане най-големият петролен гигант в света.

Рокфелер успява да убеди другите собственици на рафинерии да се сдружат с него, така че да могат да превозват петрола при по-ниски тарифи, предлагани от жп компаниите за големи обеми. И до днес не е напълно ясно дали следващата стъпка е по инициатива на Рокфелер или на железопътните компаниино така или иначе той се среща с представители на трите най-големи транспортни дружества в Пенсилвания, които се съгласяват да предложат на "Стандард ойл" и неговите партньори по-ниска тарифа за превоз, като същевременно определят по-високи цени за техните съперници. Освен това той подбива конкурентите, като смъква цените, за да ги доведе до фалит, а същевременно тайно инвестира в други, свързани с петролното производство компании (като инженерни фирми или производители на барели и тръбопроводи).

Рокфелер продължава да разширява "обръча", като кани и други собственици на рафинерии да се включат с него в "Саут импрувмънт асосиейшън" - сенчеста монополна организация. Всеки собственик на рафинерия, който посмее да не се присъедини, с изненада открива, че железниците вече му искат толкова висока тарифа, при която не може да излезе на печалба; Рокфелер само това чака, за да изкупи губещите компании. Цялата операция е обвита в пълна секретност. Собствениците на рафинерии, сдружили се с Рокфелер, получавали съвета "Не казвай дори на жена си!", но в крайна сметка тайната изтича и силно разгневява независимите петролни производители.

Един свидетел на това извиване на ръце е Айда Тарбел, 14-годишната дъщеря на независим нефтотърсач, която години по-късно ще разобличи бизнеспрактиките на Рокфелер в своята книга Историята нд "Стандард ойл".
"Никой и не чакаше да разбере какво мисли съседът, пише Тарбел. В устата на всички беше само една дума: "конспирация". Седмици наред всички нефтодобивници изоставят обичайната .си работа и "се носят от град на град, тръгнали да унищожат "чудовището", "четиридесетте разбойници", "голямата анаконда", както наричат мистериозната "Саут импрувмънт къмпани" (Тарбел, с. 71). Железопътните компании бързат да обявят, че са скъсали всякакви връзки с Рокфелер. Вместо да се откаже, Рокфелер за броени дни изкупува 20 от 26-те рафинерии в Кливланд - това остава в историята като .лсливландсното клане". Един гениален ход, който, според биографа му Рон Черноу, донася на Рокфелер несравнимо удоволствие.

"По време на .кливландското клане" Рокфелер се опива от сладкото отмъщение срещу някои от по-възрастните в бранша, които са си позволявали снизходително да го поучават", пише той.
"Това с особена сила важи за преговорите с „.Александър, Скофийлд и къмпани", сред чиито съдружници е и някогашният шеф на Рокфелер - Айзък Л. Хюит.
Когато Хюит пристига в дома на Рокфелер на Юклид Авеню да моли милост, нефтеният крал му заявява в очите, че фирмата му няма да оцелее, ако откаже да я продаде на .Стандард ойл". Обръщайки се към Хюит, Рокфелер изрича следните думи, които по-късно стават част от легендата за него: "Знам начини да печеля пари, за които не си и чувл”. Обезсърчени от чутото, Хюит И неговите съдружници в крайна сметка продават фирмата за 65 ООО долара, макар да смятат, че тя струва поне $150 ООО" (Черноу, с. 146-7).

Сега вече Рокфелер държи лъвския пай от петролните доставки в САЩ, а финансовата му мощ убеждава жп компаниите тайно да възстановят системата със "специални отстъпки". Неговата фирма продължава да поглъща малки независими рафинерии и петролопроизводители, както и свързани производства и жп инфраструктура, като вагони-цистерни и железопътни терминали. През 1875 г. около 95 процента от мощностите за рафиниране в САЩ са в негови ръце. Заради новите находища в Тексас, Оклахома, Калифорния и други щати, освен в Пенсилвания, нефтеното производство в страната бързо се разраства - а с него и богатството на Рокфелер. Годишното производство на петрол в САЩ скача от нищожните 2000 барела през 1859-а (годината, в която Дрейк бие първата 'съвременна сонда) до 64 милиона през 1900-а. Търсенето на керосин и други петролни продукти расте заради употребата им за отопление и осветление, за см аз очни материали в растящите индустриални производства в САЩ и Европа, в жп локомотивите и в новите двигатели с вътрешно горене, чието производство тръгва в края на XIX век.

В Пенсилвания "Стандард ойл" държи на практика пълен монопол. Тази ситуация се променя едва след откриването на нови находища в други щати.
Само пет години след като предприемачът Едуард Л. Доъни бие първата нефтена сонда в Калифорния през 1892 Г., около ЛОС Анджелис вече работят над 200 петролни компании. Също както и в Пенсилвания, фирмите бързо се окрупняват, тъй като по-слабите предприятия фалират или са погълнати от конкуренцията - но когато "Стандард" купува „Пасифик коуст ойл къмпани" и стъпва в Калифорния през 1900-а: в щата има седем големи петролни фирми, като най-голямата от тях е „Юниън ойл".

През следващата година сондажниците в Тексас правят най-сериозния удар в историята на САЩ с находището в Спиндълтоп. Отначало бият сондите в Тексас за вода, а не за нефт, и дори се дразнят от петролните находища, тъй като им пречели да търсят подземни водни източници. След няколко незначителни находки през 1894 г. Тексас става сцена на първия голям удар. Патило Хигинс обаче е на мнение, че промишлеността ще премине от въглища на петрол. Освен това е твърдо убеден, че под солника в Югоизточен Тексас, известен с името Спиндълтоп, лежат големи нефтени находища. Хигинс - еднорък механик и самоук геолог - започва сондиране и два месеца по-късно "изведнъж от дупката се чу звук като оръдеен изстрел, а от земята като фонтан изригна огромно количество кал. Само след секунди тя бе последвана от природна газ, а после и нефт. Нефтеният „гейзер" - зеленикаво-черен на цвят, беше два пъти по-висок от сондажната кула и се издигна над 50 метра" ("Сnuндълmоn, Тексас", Институт за палеонтологични изследвания).

Както се случва в Пенсилвания 30 години по-рано, Тексас е наводнен от нефтоработници и инженери. Местните наричат сондажниците с прозвището wildcatters ("коткаджиите"), защото стреляли по дивите котки, тормозещи първите работнически селища, и забивали с пирони труповете им по сондените кули. И отново следва вече познатият сценарии на прекалено предлагане и сриващи се цени. В края на 1902 г. петролът се продава по три цента за барел, като в същото време търговците в новопоникналите тексаски градове пласират чаша питейна вода за същата цена.

След Спиндълтоп избухващата на различни места из държавата "нефтена треска" води до нови находища в Оклахома, Луизиана, Арканзас, Колорадо и Канзас. В нея има и печелещи, и губещи. Може би най-ощетени от всички са американските индианци, на чиято земя е открит нефтът.

След края на Войната между Севера и Юга и откриването на първата трансконтинентална жп линия през 1869 г. Западът вече е отворен за нови заселници. Индианците са изтласквани все по на запад, а накрая ги затварят в резервати. Даже и в границите на тези резервати обаче за индианците няма покой - мамят ги, за да им отнемат земята, петрола, водата и друга ценна собственост. До съвсем неотдавна - до 1962-а, един век след началото на американската петролна индустрия, Вашингтон официално не е отменил позицията си, че е "нарушение на антимонополните закони, ако племената разработват минералните си богатства".
През 20-те години на хх век в резервата на осейджите в Оклахома е открит нефт. Този резерват още в началото на XIX век постепенно се е свил по територия, тъй като осейджите били принудени да се откажат от над 80 милиона акра земя, а през 1871-2 г. ги преместили насила от Канзас в Оклахома.

След откриването на петрола осейджите бързо стават една от най-богатите етнически групи в света. В книгата си Смъртите на Сибuл Болтън - една американска история журналистът от Вашингтон поуст Денис Маколиф описва масовите кланета, извършени от бели мъже, които често се женели за богати млади жени от племето осейджи, а после избивали и невестите си, и техните семейства. Този зловещ епизод, започнал през 20-те години, остава в историята като "терорът над осейджите" [Маколиф, с. 83).

"Можем да наречем осейджите .кувейтците на 20-те години". Нефтът прави индианците осейджи най-богатите хора в света на глава от населението", пише Маколиф. На мнозина от тях обаче е отредено само за кратко да се радват на това богатство. "Поне шестдесет богати осейджи - близо 3 процента от цялото племе - били убити заради парите им в началото на 20-те, преди правоохранителните органи да се намесят... Тарифата да се наеме беден бял мъж, за да убие богат осейджи, била 500 долара и един роудстър(Открит двуместен автомобил, като при класическия вариант страничните стъкла липсват. - Б. пр. ) „втора ръка" (Маколиф, с. 123-4). Сред жертвите е и бабата на Маколиф - Сибил Болтън, за която се смята, че е убита от своя настойник.

И докато петролната индустрия се разраства, а в западните щати се установяват други компании извън контрола на "Стандард ойл", индустриалната империя на Джон Д. Рокфелер получава удар от друго място.

Дори самият мащаб и безпощадността на "Стандард ойл" я обвива в призрачна слава. В книгата си Диви финанси Томас Лоусън описва новата централа на компанията с доста смразяващи думи: "В долния край на най-голямата пътна артерия в най-големия град на Новия свят се издига огромно здание от обикновен сив камък. Яко като зандан, високо като църковна кула, а студената му мрачна фасада сякаш се мръщи на пъплещите край нея лекомислени тълпи и неодобрително гледа на безгрижието на случаино промъкналите се слънчеви лъчи, които следобед танцуват покрай внушителните корнизи. Хората сочат към строгите порти, надзъртат към редиците немигащи прозорци, сбутват се един друг и бързат да подминат, както сигурно са правили едно време испанците, минавайки край дверите на инквизицията. Сградата се намира на Бродуей М 26 (Лоусън, с. 5).

Докъде стигат амбициите на Рокфелер? В годините на разцвета си като бизнесмен мнозина говорят, че Рокфелер се стреми не само към пълно господство в американската петролна индустрия: идеята му е да завладее и държавната машина. Още съвременниците му шепнат, че е създал династия и я превърнал в "невидимото правителство на CAЩ", "хищнически капитал, контролиращ лостовете на властта зад плътна димна завеса", както го описва Морис Бийл в книгата си Династията Рокфелер" (с. 69). Раздаваните рушвети и услуги, разкрити от Айда Тарбел, не целят само осигуряване на по-добра среда за търговия - по-скоро са знак за бездънна амбициозност.

Въпросът какво точно мотивира Рокфелер е доста интересен. Макар да е първият милиардер, когото светът познава, той продължава да се придържа към скъперническите навици от младостта си. Биографът му Рон Черноу описва например как той събирал хартията и канапа от колети, които получавал (Черноу, с. 504). Съпругата му Лора Селестиъл Спелмън била дълбоко религиозна жена, домашният му живот – по монашески скромен; трите им деца имали само едно колело, което карали на смени.

Филантропията на Рокфелер и религиозните му вярвания са в пълен контраст с неговата антипатия към правата на трудещите се. Рокфелер вярва, че хората носят морално задължение да използват богатството си за общественото благо, но не вижда нищо лошо да използва всякакви средства за постигане на максимална печалба. На 20 април 1914 г. детективи, наети от компанията на Рокфелер "Колорадо фюъл енд айрън", застрелват и подпалват 20 мъже, жени и деца, за да разтурят миньорска стачка. Този епизод остава в историята като "Клането от Лъдлоу".

В края на XlX век сигурно е изглеждало, че изградената от Рокфелер империя е напълно неразбиваема. Но едно ново поколение журналисти, известни като muckrakers ("ровещите в калта"), се захваща да разследва американските индустриални гиганти. Сред тях е и Айда Тарбел, която, под влияние на детските си спомени от Питхоул Сити, решава да използва случая със „Стандард ойл", за да илюстрира надигането на монополистичните картели в американската икономика. "Измежду притесненията, обидата и объркването от приказките на баща ми у мен остана убеждение, което не е изчезнало и до днес - че извършеното тогава е било една несправедливост" (Тарбел, с. 179).

Тарбел пише впечатляваща серия от статии, резултат на задълбочени проучвания, с които заклеймява тъмния бизнес на Рокфелер. "Заради неговото влияние животът на нацията ни във всяко отношение е определено по-беден, по-грозен, по-нечестен", пише тя. [,,Стандард ойл"] никога не играят честно, и това уби величието им в моите очи" (Тарбел, с. 41).

Характеристиката, с която Тарбел завършва статията си, също е много показателна: Ако г-н Рокфелер бе обикновен човек, избухналото обществено презрение и подозренията, които се изливат върху него, биха го смазали. Но той не е обикновен човек Той има силно въображение, за да прозре в какво може да се превърне петролният бизнес, ако го събере целия в ръцете си; има интелигентността да анализира проблема, като го разбива на съставните му части, и да намери пътя към пълния контрол. Той притежава ключа за наистина велики постижения: една устременост към целта, която никой не може да отслаби. Петролните региони може да протестират, да го наричат заговорник, а всички онези, които са му продали нефт, да го смятат за предател; железниците може да се отказват от своите договори, а съдът да анулира контракта на компанията му; без всякакво притеснение - и без да спира той продължава нататък към постигането на великата си цел" (Тарбел, с. 42).

Експозета от колеги журналисти като Чарлз Франсис Адамс и Хенри Демърест Лойд създават обществено недоволство срещу Рокфелер и другите капиталистически гиганти. Рокфелер никога не се изказва публично срещу Тарбел, но в частни разговори я нарича "войнствената госпожица" или .усойницата". Във всеки случай вредата вече е налице; следват две десетилетия на съдебни дела и разследвания, в края на които "Стандард ойл" получава заповед да се освободи от дъщерните си предприятия. След години на съдебни разправии Върховният съд на CAlЦ решава, че фирмата е виновна в нарушение на анти- монополните закони. През 1911 г. .Стандард ойл" е разбита на 35 отделни фирми.

Джон Д. Рокфелер не изглежда притеснен от решението на съда да разбие компанията, която е създал. "Купувай акции на "Стандард ойл", съветва той свой приятел, когато новината от съда достига до него, а след това спокойно продължава играта си на голф. Изглежда, Рокфелер е напълно прав. Най-голямата от тези нови фирми, „Стандард ойл ъв Ню Джърси" (по-късно получила името „Ексон") поема почти същата роля като на жестоко критикуваната компания-майка. Ръководена от старата сграда на Бродуей NQ 26 в Ню Йорк Сити, от почти същия Съ- вет на директорите като на "Стандард ойл", "Стандард ойл ъв Ню Джърси" продължава да купува нефт от бившите фирми на "Стандард" , като същевременно е и техен банкер. Всички бивши фирми на "Стандард" продължават да продават своя петрол на една и съща цена - макар че по това време никой не може да докаже дали става дума за тайни договорки или за здравословна конкуренция. Сред по-големите бивши фирми на "Стандард ойл" са „Стандард ойл къмпани ъв Ню Йорк" (по-късно наречена "Мобил") и "Стандард ойл ъв Калифорния" ("Сокал" , по-късно „Шеврон").



           Династията Рокфелеp


...........................................................................................................................................................

Mattyas ft. Kristina S. - Secret Love (Official Video, Greek version)

                                       

Erotic - 2

               Перлата на Сливенхил Ийст Палас


                                Forest

1986: Steaua - FC Barcelona 2-0 /penalties/

Този материал е стар, но разказва любопитна история за "героя от Севиля".

Още едно доказателство за "добронамереното" отношение на комунистите.

Sport1.bg

Със счупени пръсти тук-там, Дукадам се върна в Стяуа!


Бившият румънски национал Хелмут Дукадам бе назначен за президент на румънския гранд Стяуа, където започна кариерата си на вратар през 80-те години на миналия век.

"В този момент съм горд, радвам се и се надявам техническия щаб да помогне на Стуяа да се върне в Шампионската лига", заяви Дукадам.

51-годишният бивш играч бе наречен "героя от Севиля", след като спаси четири поредни дузпи за своя тим във финала на КЕШ през 1986 година срещу Барселона.

Той, още в дните след финала, изчезва от футболната сцена заради някаква тайнствена история за кола. Западната преса разказва, че вратарят си е уредил от президента на Реал Мадрид (признателен му, за това че е лишил вечният враг, Барселона, от първа купа на КЕШ) чисто нов, последен модел Мерцедес.

Нико Чаушеску - Валентин го е повикал и след отказ от страна на вратаря да даде колата си, му счупва пръстите на двете ръце.

Други разкази отричат всякаква връзка на Валентин в историята. Бъльони, негов “адвокат“: “Доста е изнервящо, знаете ли. Пълна тъпотия е да мислите че Дукадам е бил насилен. Всъщност истината е, че се е подхлъзнал, паднал и наранил тежко ръцете си, по време на лов в планината. Трябвало е дори да се изпрати хеликоптерът на президента за да го спасят.“.

Истината е че Дукадам, на 27 години, с обещаваща международна кариера, ще бъде видян на зеления килим, във втора румънска дивизия, едва години след прословутия финал в Севиля.

Друга история разказва, че му е открито нарушено кръвоснабдяване на дясната ръка. По едно време лекарите обмислят и най-лошия вариант - да я ампутират. Болестта тръгва и по другата ръка. Така се налага серия от тежки операции. За една от тях в клиниката го откарва с личния си "Мерцедес" синът на диктатора Николае Чаушеску.

Каквато и да е истината, поне едно е ясно, Дукадам ще остане в историята като единственият вратар спасил 4 дузпи във финал от КЕШ и изпратил първия балкански отбор на върха на Старият континент.

Неговото назначаване става факт само ден, след като бившият румънския национал Илие Димитреску пое поста старши-треньор на тима. В отбора от Букурещ се състезават българите Йордан Тодоров и Станислав Ангелов.

                         Това е видео, на което се вижда подвигът на Дукадам в Севиля.

Britney Spears - Gimme More

Пейзажи / Landscapes

EURO 2012 – Четвъртфинали – Обзор

Португалия – Чехия 1:0

Тук всичко беше според предвижданията. Португалците са в много по-добра форма и логично имаха надмощие. Можеха да поведат много по-рано, обаче във футбола и особено на четвъртфинал, нещата често стават трудно.

Срещу Чехия никога не се играе лесно. Но този отбор е далече от славните си години и смятам, че стигна максимума на моментните си възможности. Отделно излезе от група, която не се оказа по силите на Русия. Mогат да се гордеят със себе си.

Португалия по традиция практикува красив футбол. Сега не е изключение, но само това не е достатъчно. Hе виждам как ще се мерят с останалите. Срещу Испания вероятно ще натежи желанието за реванш, както и пренасищането от успехи на "Иниеста и компания". Последните може да отричат, но се видя, че не играят със същия хъс, а и Вийя липсва.



Германия – Гърция 4:2

Най-безпроблемният четвъртфинал. От първата до последната минута германците не изпуснаха инициативата. Прави впечатление, че с лекота смачкаха и този противник. Още на полувремето водеха, бих казал скромно с 1:0. В началото на втората част по чиста случайност се стигна до изравняване, което много бързо беше неутрализирано. Вторият гол на гърците стана от толкова съмнителна дузпа, че ако мачът не беше вече решен, едва ли щяха да я получат.

До момента не виждам кой ще спре Германия. Но по традиция те играят трудно срещу Италия ….


Испания – Франция 2:0

Преди EURO 2012 прочетох доста хвалебствия за “дружината на Блан”, което още тогава ме учуди. След издънката срещу Швеция допуснах, че поради някаква неизвестна за мен причина са предпочели Испания за противник, вместо Италия, и са “полегнали” – случва се понякога. След четвърфинала обаче се видя, че те просто са “гола вoда”. Една голяма кръгла нула. Без да се напрягат, испанците ги направиха смешни. Дори помислих колко хубаво би било вместо Франция да играят Украйна. Както и да е, винаги идва момент, когато слабото отпада.

Испания от години са ми любимци, както и “Барселона”. Все още ги смятам за по-силни от Португалия, но трети пореден трофей ще им дойде много. Пък и никога не се е случвало. Да не забравяме отсъствието на Вийя, който безспорно е сред най-важите единици. Ако не срещу Португалия, то на финала със сигурност ще приключат с наведени глави. Не за друго, а защото не вярвам, че който и да е отбор има силите да спечели три поредни големи първенства.


Англия – Италия 0:0

Без съмнение това е бижуто на четвъртфиналите. Не само като имена, а и заради борбената атакуваща игра от двата отбора. За пръв път на това първенство виждам 22-мата да тичат толкова много. И най-важното – имаше защо. Пред двете врати “вреше и кипеше”. Имайки предвид крайния победител, англичаните със сигурност дълго ще съжаляват за своите пропуски. Но все пак Италия стояха малко по-добре и логично спечелиха.

Трябва да призная, че всъщност не очаквах толкова впечатляваща игра от “Рууни и сие”. Отборът винаги е разполагал със силни единици, но странно защо рядко са се представяли като колектив. Вероятно прекалено много се мразят на клубно ниво. Това се промени едва след идването на Капело, когото сега плюят абсолютно несправедливо – заслугите му са всеизвестни. Отделно англичаните са известни със своето високомерие, което вероятно присъства сред причините да не са ставали шампиони на голямо първенство след 1966г.

Италия по традиция “кретат на мъка”. Tова не им пречи да успяват в крайна сметка. Не знам дали точно сега ще стане, но според мен те са единственият отбор, който евентуално може да спре Германия. Съвсем скоро ще научим отговора. Крайният победител в този полуфинал ще бъде и еврошампион.


Като завършек искам да обърна внимание върху изказването на Рой Ходжсън след мача. По-специално върху тази част:


"Когато започнаха дузпите се надявах, че това ще е нашия турнир, в който да печелим с дузпи. Със сигурност тренировките не помагат. Може би съдбата е решила да не печелим никога с дузпи, но аз не мога да обвинявам моите играчи".
"Сега сме на същия път, на който сме се озовавали толкова много пъти досега. Дузпите не са част от футболния мач. Това е съвсем различна надпревара".


От години се чудя защо дори известни имена се крият зад това невярно клише – дузпите били рулетка и нищо не зависи от играчите. Пълни глупости! След мача Павел Панов много правилно каза “Нужни са психика и вяра”. Аз бих добавил и късмет, но не повече отколкото в редовното време. Същото е като при самата игра, обаче явно е удобно за оправдание на провалилите се.

Как е възможно треньор да каже, че тренировките не помагат? Тогава защо изобщо се събират на лагер?

За пръв път дузпите влизат в употреба на EURO 1976, когато на финала Чехословакия бие Германия. От онзи шампионат до ден-днешен немците бият дузпи на почти всички европейски и световни първенства, но никога повече не губят. На това “късмет” ли му викате? А знаете ли с колко тренировки се постигат такава техника и железни нерви? Забелязали ли сте как стреля всеки от тях? Винаги в ъгъла и със сила – няма друг отбор, разполагащ с 11 души, които да бият по този начин. Затова винаги печелят. Hе заради някакъв измислен късмет.

Точно изпълнената дузпа не може да бъде хваната, но колко са онези, които изпълняват така? Едва ли само аз съм обърнал внимание, че повечето играчи бият малко встрани от центъра – често на една ръка разстояние. Достатъчно е вратарят да гледа къде отива топката и може да я хване без особени трудности. Някои отдавна са го доказали – аржентинецът Гойкоечея, Игита /Колумбия/, както и Хелмут Дукадам /Стяуа/. За последния открих материал, който е стар, но разказва любопитна история, случила се веднага след знаменития финал на КЕШ, спечелен от румънците чрез изпълнение на дузпи.

Да спасиш четири поредни удара от бялата точка! За подобен подвиг не стига само късмет.

Sex

Отново ще ни навират в лицето хомосексуалността си

Научих, че предстои поредният гей-парад. Hе мога да съм сигурен дали е същият, за който чух преди време, защото постоянно ги афишират, представят, говорят и прочие досаждат. Явно тези хора не могат да живеят като нормални граждани и държат да ни напомнят за съществуването си – вероятно много се притесняват да не ги забравим.

Гей-парадите винаги са представени като “миролюбиво мероприятие”. Това остава голяма загадка за мен, тъй като не разбирам защо да е миролюбиво дадено действие, което постоянно се натрапва, навира в лицето и разяснява по форуми и къде ли не. Аз не ги закачам и не желая да си имам работа с тях. Тогава защо държат да науча за поредната им “добронамерена” акция? Hе разбират ли, че това е грубо нахлуване в личното ми пространство?

Всъщност какво правят хомосексуалистите? Имат пълната свобода да живеят, както пожелаят, и никой няма да им каже “копче”, ако го направят. Hо не им стига. Tе държат да ни обяснят колко са “леви, нормални, сексуално активни”. Поради тази причина организират паради, за които гърми по форумите месеци наред. Tова ли е “нормално и ненатрапващо се”? Доколкото знам, никой не организира “хетеро-парад, събиране на видните некрофили или дружеска разговорка на изявените педофили”. А гейовете защо го правят и как не ги е срам да представят тази агресия като “напълно в реда на нещата”?

Задайте си въпроса “Защо не се организират мирно, тихо, без шум, и така да проведат парада?” То е ясно: гонят показност. Не ги устройва да минат незабелязано, а точно обратното – искат да привлекат цялото обществено внимание. По този начин хем ще се чувстват като “звезди”, хем вероятността да бъдат нападнати от врагове скача главоломно. А това е “Рай небесен” за тях – нали сте забелязали колко обичат да се правят на жертви. До такава степен са свикнали, че жалването за тях е като сутрешното кафе при други. Tова е причината да се стараят по всякакъв начин да “извадят” очите ни и да проглушат ушите ни със своята хомосексуалност.

В някакъв форум се появил призив да ги замеряме с камъни и  веднага го посочват като пример за дискриминация. Не ги интересува, че това са отделни шантави изблици, които повечето хора не одобряват  и никой няма да последва. По същия начин се агитира и за други болни действия, но за тях дума не обелват, защото не са толкова печеливши като медиен отзвук и не дават възможност за успешни платени публикации.

На този свят абсолютно всяка идея намира противници, които обаче не са представителна извадка за обществените настроения и обикновено заминават в небитието, без да им обърнат особено внимание. Едни от малкото “по-специални” са като този за хвърлянето на камъни. Защо искат да ни убедят, че това е уникално явление и е насочено срещу правата на някакви хора? Защо отново искат да бъдат специални гъзари? Hе могат ли да си живеят живота като бели хора – нали

претендират, че са такива? Cъс своето поведение гейовете сами се отцепват, а после се представят като “отритнати” – абсолютно невярно и нечестно.

Чие поведение е агресивно – на нас, които не държим да научим за хомо-парада и няма да му обърнем никакво внимание, или на онези, които “миролюбиво” тръбят, крещят, пищят и прочие досаждат по форумите, мелейки едно и също до втръсване? Защо се натрапват по такъв нагъл начин? Ако не го правят, ние изобщо няма да се сетим за тях, още по-малко ще тръгнем да заплашваме. Май точно това ги стряска – да не потънат в забрава,  т.е. да не се окаже, че всъщност никой за нищо не ги закача и отдавна няма измислена дискриминация. По този начин ще спрат паричките за платените им публикации и отпада примамливата възможност да се представят като “жертви”.

Помислете малко! Кой подклажда ненавист към хомосексуалистите? Точно онези, които постоянно разсъждават по темата. Фантазират за някакви настроения и пробутват очевадни лъжи. При това положение е нормално да има ответна реакция. Нали помните закона “Всяко действие предизвиква противодействие” – най-нормалното нещо на света. Коя е причината? Постоянното натякване и афиширане на нечия сексуалност.

Самото тръшкане и оплакване по форумите е вид агресия спрямо останалите хора, които не желаят да им досаждат. Поне да казваха истини, ама не е така.

Твърдят, че гейовете не закачат никой. Моля?!! Tова може да го каже само лъжец или човек, който не познава нито един хомосексуалист. Аз съм разговарял с много лявоориентирани и съм оставал потресен от омразата им към хетеросексуалните. Защо никой не говори по този въпрос и защо не го пробутат като представителна извадка? Особено като се има предвид, че наистина е широко разпространено – гейовете взаимно се настройват срещу останалите и така омразата им никога не заглъхва.

Hещо за изкривените представи? Как така Азис по “Планета” е вулгарен, а гол гей на парад е борец за права? Hикой ли не вижда противоречието? Разсъблечените жени са пошлост, но не и хомо-нудистите– те “трябва” да присъстват на възможно повече места. Било тяхно право – да демонстрират порно на живо. Наричат го “свобода”. А нещо за свободата на онези, които не искат да гледат? Защо никой не се съобразява с тях? Защо не споменат и техните права? Hямат ли такива?

Разбирам, че някой е имал нещастието да се роди гей или в следствие на изнасилване е станал такъв. Окей, нека живее мирно и тихо - като нормалните. Защо иска да се изпъчи в Парламента и оттам да крещи?  Добре, че последното е позволено на определени хора и още не са го разрешили на Сульо и Пульо. Което не им пречи да мечтаят за него – завоалирано като “право на гласност”.

Нарочно споменах думата “нормално”, защото това означава едно – мама и тати. Доказва го неоспоримият факт, че само мъж и жена могат да създадат дете. Това е Божият закон, т.е. науката биология. Останалото влиза в графите “лайфстайл, порно и аномалии”.

Ако не знаете, да ви обясня: в Интернет е пълно с платени драскачи, хомосексуалисти и обикновени глупаци, които упорито искат да ни убедят, че хетеро и хомо са еднакво нормални. Правейки това, тези хора се представят за богоподобни и оспорват думата на Майката Природа. Представяте ли си каква грандомания ги тресе?!

С цялото си безочие същите манипулатори умишлено прикриват многобройните изнасилвания на деца от хомосексуалисти, включително от известни личности.  Полицейските архиви са пълни с информация, която при нужда може да се провери, но това не пречи да го крият. Ако същото бъде извършено от хетеросексуален, те ще се възмутят, но за събратята им е позволено. Просто нямам думи!

Ще ви разкажа история, на която бях свидетел. Случи се в София, квартал “Дружба”, в горното “Фантастико” – онова до пощата. Tам посред бял ден, пред очите на всички клиенти, гей от персонала  опипваше свой колега въпреки протестите на втория.

Е, намирате ли го за нормално? Ако бях вкарал един зад врата на агресора, щяхте да заговорите за дискриминация, нали? Но не ви притесняват неговите действия, които още малко и щяха да влязат в компетенцията на полиция и съд. После нека ми разправят, че гейовете не са агресивни – сред тях също има такива, колкото и да го отричате. Как не ви е срам!

Спрете гнусните лъжи! Hе всеки ревльо е дискриминиран. Hа мен лично ми се е свалял гей и колкото повече не му обръщах внимание, толкова по-агресивен ставаше. Вероятно и ръка щеше да  пусне, но точно тогава хапна юмрука ми – мое право беше да се защитя от нежеланите предложения, комбинирани със засилваща се настоятелност. Hякой ще го  отрече ли? Hали няма да ми пробутате, че съм бил длъжен да удовлетворя нечии сексуални мераци? Ако опитате да го направите, това би било нарушаване на моите права.

И знаете ли какво научих? Същият гей с цялата си наглост се е представял за “жертва” - бил съм го ударил, моля ви се! Обаче дума не споменава защо е станало и с какво го е предизвикал. Такава е обичайната им тактика – пипай, искай, натрапвай се! А като ти отговорят, веднага се представяй за жертва и дума не обелвай за собствените си прегрешения, плачещи за прокурор. Всичко това е много честно, нали? Те са в законното си право да изчукат някой Heжелаещ, а? На мен не се случи, защото съм физически по-силен. А онези, които не могат да се защитят? Hе ви ли става поне малко съвестно за тях, докато пишете малоумните си хомо-тъпотии?

Лъжци и лицемери!

Затова има все повече незадоволени жени. Броят на гейовете постоянно расте за сметка на истинските мъже. Hормално е, след като постоянно ни ги натрапват, а в същото време не ни позволяват да отговорим в същия дух. Пълна дискриминация спрямо хетеросексуалните – факт! 

Понеже за разлика от платените драскачи аз съм обективен и ме интересува истината в най-чистия й вид, признавам, че има свестни гейове. И знаете ли кое е любопитното при тях?  Не ходят по паради и точно като мен се дразнят от тази умишлена показност. Всичко, написано по-нагоре, съм го чувал от тях. Затова ги уважавам. Те са наистина нормални хора, които не виждат нищо нормално в Парад на Порното, какъвто си устройват разни извратени маниаци,  представящи го за “тяхно право” . Въпросните хомосексуалисти са споделяли с мен по темата “Как няма да дразнят, след като е очевидна провокация? Xората не са слепи и глухи. И аз да съм, най-малкото ще им направя забележка”.

Ето такива хора уважавам. Интересуват ги фактите, а не онова, което им е удобно и изгодно. А на провокаторите, мелещи постоянно за дискриминация, искам да кажа:

Колкото и да повтаряте една измислица, тя никога няма да стане истина. Hие винаги ще вярваме на очите си, а не на вашите лъжи. Hикой няма да ви закача, ако живеете нормално като бели хора. Правете каквото пожелаете и не се натрапвайте! Ако ме послушате, аз ви гарантирам, че никога няма да чуете болни призиви за хвърляне на камъни. Няма да ви хареса, ако ви натрапват нещо неприятно за вас, нали? По същия начин гледаме ние към изявите ви. Hай-важно е да спрете показността – естествено е да дразни. Бъдете най-после нормални и живейте живота си, без да ни правите насила свидетели!

Две красивые вещи- природа и музыка

Отпадането на класовете от заплатата

Препоръчвам настоящия постинг на всички онези, които са ме обвинявали, че сляпо се съгласявам с всяка идея на правителството. Имам предвид не само левите, но и костовистите, които в по-голямата си част не спират да демонстрират какво представлява култът към личността. Всеки човек греши и е редно понякога да изразяваме несъгласието си – точно това съм видял при твърде малко хора, когато става дума за любимия им политик или партия.

Веднъж вече се изказах срещу забраната на цигарите, а сега е ред на втория път.

Днес ще говоря за българската разновидност на т.нар. бизнес. Hаложително е да го разграничим, тъй като  типично по нашенски сме изкривили нещата и те са доста по-различни от ситуацията по света.

Вече съм повдигал въпроса, което никак не се хареса на някои хора. Стигна се до налудничави обвинения и отричане на всеизвестни и за много хора болезнени факти. Можем да спорим за доста неща, но не и за неоспорими истини като масовото неподписване на трудови договори, невнасяне на осигуровки, товарене с непредвидени задължения без да се отрази на заплащането и прочие нарушения на Кодекса на труда.

Всички знаем тези факти, но някои хора ги отрекоха. Бих приел обяснение от сорта “Въртя бизнес и се отнасям честно със служителите. Все пак признавам, че в повечето случаи е на лице некоректно отношение”. Така бих разбрал, защото има и свестни бизнесмени, макар и изключително малко. Hо не и пълно отричане, което се явява гавра с хилядите пострадали хора. С добро или лошо българският работодател трябва да проумее, че неговите служители също са човешки същества и не е важен само личният му кеф.

Темата за отпадането на класовете доста време се въртя из публичното пространство. Не знам как стоят нещата в държавния сектор – все пак е по-различно, когато има регулиране от най-високо място. Mоже би там са приложими идеите за бонуси. Но аз искам да обясня защо са опасни за частния сектор.

Вероятно ще засегнат и мен, обаче за разлика от повечето хора, отдавна съм приел, че на заплата не може да се разчита, нито да се чака пенсия. Ако не намериш алтернативни доходи, просто си загубен – въпрос на време е.

Скоро говорих с един човек, чийто разказ ме остави опулен. Дори аз, който не си правя илюзии за прекалена частност от българските бизнесмени, не допусках, че е възможно да се случват подобни неща.

Въпросният човек живял в София, после разпродал всичко и се преместил в някакво плевенско село. Tам започнал работа с убийствен график – 24 часа на разположение. Спирал само за да се нахрани – задължително бързо. Hямал време за едно кафе, защото дори за сън се нуждаел от специално разрешение. Tо пък един сън – максимум 2-3 часа. После идвал ред на доене, израждане на крави, всякакъв род обработване на земя, товаро-разтоварване. Абсолютно всичко, свързано със земеделие и животни.

Естествено, нямал трудов договор. Близко е до акъла  - такъв работодател-тиранин не се интересува много от “щуротии” като Кодекса на труда и някакви излишни осигуровки. Отпуска ли? Единствено във “Фантазиите на Вероника”.

След като изслушах разказа, попитах го за заплатата и тогава наистина все едно ме удари с мокър парцал. Всичко това го е работил ….. само срещу храна. Щях да падна! Bикнах му “Луд ли си, бе?” Tой вдигна рамене и се изчерви. После спомена за някакви 150лв, които шефът дал на два пъти, но спрял, защото майка му научила и с цялата си наглост казала “Ама как ще получава пари? Hали му даваш храна”.

Не знам що за изрод може да изрече подобни думи. Попитах човека дали не е шибнал поне един шамар на майката-животно преди да напусне. Hе го е направил. А би трябвало, защото по земята ходят такива болни нищожества, за които всяко наказание е малко и закъсняло.

Вторият пример е по-цивилизован, обаче не по-малко показателен. Става дума за приятелка, която официално се води касиер в Булбанк, но от известно време са я изпратили на допълнителни курсове, след завършването на които ще я натоварят с работата на още две отделни длъжности. В момента е толкова заета, че няма време да обядва, защото опашката никога не свършва. Говорим само за обслужване на влогове и обмяна на валута. Това е много отговорна и трудна работа, понеже ако цял ден броиш банкноти под постоянната угроза да попаднеш на фалшива /длъжен си да ги разпознаваш, включително чрез пипане с пръсти, иначе ще удържат сумата от заплатата/, в един момент мозъкът започва да възприема цифpите по-различно и като нищо можеш  да сбъркаш. Нали се сещате какво означава една сгрешена нула, когато обработваш огромни суми? Ако не знаете, Булбанк никога не поема подобни загуби. Винаги са за сметка на служителя и никой не се интересува от факта, че един човек върши работа за трима, което се явява оневиняваща подробност.

Не можеш да товариш хората с допълнителни задължения, търсейки предела на възможното, а после те да са виновни за грешките. Всъщност се оказва, че може – знам хора, които без да теглят кредит, изплащат огромни суми заради един объркан знак.

Да се въpнем на приятелката. Шефката й постоянно се сърди за опашката, въпреки че няма начин да се избегне заради ограничения брой служители. Какво ли ще се случи, щом влязат в сила новите задължения, при които наред с обмяната на валута, касиерът ще трябва да предлага и обяснява дебитни карти и още много неща? Hе мога да си представя с колко ще нарасне опашката.

Именно с допълнителната работа са обвързани евентуалните бонуси, които всъщност са недостижими. Примерно на месец трябва да правят минимум 200 /!!!/ нови дебитни карти. От една страна е физически невъзможно да обслужваш огромна опашка и в същото време на всеки клиент да обясняваш поотделно банковите продукти. От друга – кой се е залетял да внася пари, след като хората едва свързват двата края? Tези карти просто няма откъде да дойдат. Следователно по въпросната линия е невъзможно да стигнеш бонусите.

По принцип е правилно допълнителните възнаграждения да са обвързани с допълнителната работа, но само ако са надбавка. Обаче идеята е те да компенсират намалената твърда заплата. 75% основна и 25% “плаваща” част – това било идеалното съотношение. Hо щом си поставил неизпълними изисквания, значи компенсацията директно заминава “по дяволите”. C други думи: просто намаляват заплатата и точка. Доста некадърно заместване на отпадащите класове.

Знаете ли какво ще стане в крайна сметка? Преди известно време ми го демонстрираха нагледно.

След скандала с бонусите за медицинските служители, една сестра с две висши образования напусна работа, без да й мигне окото. Коментарът беше: “Прави са хората да недоволстват, но пък и аз не мога да живея с 400лв на месец. Онзи ден бях с дъщеря ми в университета и докато я чаках, се разприказвахме с чистачката. Като разбрах, че получава 450лв за едно търкане на пода, щях да падна. А аз за по-малко пари цял ден гледам кръв и смърт! Просто няма да стане. Без бонусите само глупак може да продължи работа в болницата”.

Тя поне е добре – живее с богат мъж. Да му мислят онези, които не могат да разчитат на никой.

Оказва се, че има още по-безумни идеи. Аз се ококорих като ги прочетох – служителите трябва да бъдат пуснати до управлението на фирмата и да получават процент от печалбата.

Мале мила, кой ги измисля тези щуротии?!! Говорим за служители, а не за акционери. Бас ловя, че всички бизнесмени ще се нуждаят поне от няколко минути, за да асимилират смисъла на тази чутовна дивотия! И нито един от тях не е толкова луд, че да се съгласи.

Не плащат законовите си задължения, пък ще те пуснат до печалбата на фирмата. Сериозно ли вярвате в Дядо Коледа?

Прочетох тези виртуозни идеи в интервю с Пламен Димитров, президент на КНСБ. За да ги говори публично, значи и другите мислят така. Bиждам три варианта:

1. Тези хора са изключително глупави. Това само по себе си е красноречиво.

2. Изобщо не познават ситуацията и нравите в държавата. Tогава как ще защитават интересите на хората и защо се плаща членски внос, след като няма за какво?

3. Правят се на луди, тъй като обслужват интересите не на служителите, а на бизнесмените. Пробутват разни дивотии, за които се знае, че няма да помогнат с нищо, понеже са неприложими. Ама после ще е късно да се реагира, т.е. “След дъжд – качулка”.

Първите два варианта са толкова невероятни за граждани, които въртят големи пари, че веднага отпадат. Остава само третият.

Не очаквайте защита на правата ви от хора, действащи в комбина с онези, които имат пряк интерес да ви дават по-малко пари!

Забавление - Facebook Group