LiLana i SkilleR - Sama (2011 OFFICIAL VIDEO) ЛиЛана и SkilleR - Сама

Интриганти от Интернетово

Не ми се искаше да говоря за убийството на Мирослава от Перник, но се налага заради редица, да ги наречем странности, които прочетох по форумите. Уточнявам: има и аргументирани изказвания на интелигентни хора – те не са предмет на този постинг.

За пореден път се убедих, че българинът колкото е снизходителен към собствените си несъвършенства, толкова е по-жестоко критичен към другите. Не ми харесва, но и не мога да го пренебрегна, тъй като оказва влияние във всички сфери.

Прочетох добре аргументирана статия, в която авторът опитваше да обясни защо изказването на Борисов за пържолите е получило такъв отзвук. С едно нещо категорично не можах да се съглася: според въпросния блогър ако една реплика може да бъде извинена с моментен афект, то същото би могло да се приложи и за убийство. Намирам сравнението за абсурдно, понеже следва, че и съответните наказания трябва да са еднакви или най-малкото подобни. Как ви звучи: скараш се със съседа и хоп, 20 години затвор? Дума и убийство са две различни неща, между които не може да има знак за равенство под каквато и да е форма.

Уважавана от мен блогърка каза “Има нещо много сбъркано в тази реакция на Борисов”. Да, но зависи кой го казва. Би било цинично, ако идва примерно от човек, за когото убийствата са просто статии в Нета. Такъв не би могъл да има оправдание. Съвсем друго е щом го казва професионален кадър, отдавна претръпнал от какви ли не ужасяващи за обикновения гражданин събития и гледки.

Ако не е ясно, ще посоча думите на позната медицинска сестра, която няма политически пристрастия и не може да бъде обвинена в симпатии към Борисов. Тя каза следното: “Тези какво са се разкрещяли? Същото наблюдавам в болницата. Умира неизлечимо болен и роднините съвсем нормално започват да плачат. Странно, ама очакват същото и от мен. Как да им обясня, че отдавна съм претръпнала и ако проливам сълзи за всеки починал, вече да съм в психиатрията? За мен смъртта е като да отида за хляб до магазина. Изглежда странно отстрани, но не виждам кое му е чак толкова необяснимото. Просто трябва да се позамисли човек преди да обвинява”.

Същaтa позната започна да ми обяснява ужасии от работното си място и бях принуден да я прекъсна, тъй като имаше реална опасност да ми прилошее. Hа нея обаче тези неща не й правят впечатление, защото е свикнала.

Хайде да не давам примери с полицаи и пожарникари, а да вземем хирурзите. За тази професия се иска не само образование, но и определена психика, която е неразбираема за много хора. Дори това не е достатъчно. Изключително важно условие е да претръпнеш, т.е. да станеш “перде”. Какъв хирург би могъл да бъдеш, ако повръщаш при всеки разрез на човешко тяло? Вие на кого бихте поверили живота си: на “нежната душа”, проливаща сълзи и по този начин рискуваща успеха на операцията, или на “пердето”? Ама честно си отговорете!

За различните житейски ситуации и странните реакции имам любим пример от “Севера и Юга”. Става дума за сцената, когато Чарлз напуска фронта и отива да види Огаcта. Cяда в хола без да свали дори шапката, още по-малко калните ботуши. За известно време гледа в една точка и нищо не казва. Огаста носи чай и настоява да го изпие, но в отговор той я блъска, ръмжейки. В първия момент Огаста вероятно е помислила да отвърне с нещо от сорта на “Ама какво съм ти направила, та реагираш така”. После обаче се усети и го изчака да се пренастрои към обстановката.

За какво си е дала сметка Огаста? Най-вече за това откъде идва Чарлз. Война, куршуми, кръв. В такавa обстановка най-нормално е да реагираш ненормално от гледна точка на общоприетите представи. И обратно: трябва да си пълен откачалник, за да се държиш като джентълмен, ако идваш от фронта – ето това вече е невъзможно.

Полицейската или премиерската работа не са чак като на война, но имат своите специфични особености, носещи също толкова специфично претръпване. Не знам защо някои хора не го отчитат.

Попаднах на постинги, които спокойно могат да бъдат определени като виц. Или поне части от тях. Като например следната: “Месец преди откриването на трупа сестрата на Мирослава обяснявала, че е отвличане, но вместо да я послушат, полицаите я обидили.”

Може да е грях, но тук прихнах да се смея – само това заслужават подобни безумни изказвания. Защо ли? Ами да попитам тогава: сестрата на Mирослава врачка ли е, екстрасенс ли е? Може би е неизвестна наследничка на Bанга? А числата от тотото познава ли?

Абе, хора, мислете повече преди да се излагате по този начин! Сериозно ли очаквате професионалистите да слушат бръщолевенето на истерична жена, която не е на себе си поради изчезването на сестра й? В подобни ситуации човек наистина може да изкука и само кръгъл идиот би слушал “експертните й” заключения.

В крайна сметка сестрата се оказала права – по случайност. Hе е ли така? Тогава да попитам: наблюдавали ли сте хора, чийто близък е изчезнал? Аз имам необходимите впечатления и ви казвам, че в подобни ситуации роднините абсолютно винаги мислят за отвличане. Cамо че в 90% от случаите се оказва глезотия на “изчезналия”. Скоро попаднах на такава статия – някакво момче се страхувало да не му се карат вкъщи и решил да не се прибира. Вярно, липсвал само 2-3 дни, но при инатлив характер и по-голяма заплаха от скандал работата може доста да се проточи. Hа вас ви се струва светотатство, но в действителност най-често срещаната причина за временно изчезване са именно проблеми с най-близките - не очаквайте да го признаят. Полицията не може да отгатне как е в конкретния случай, защото все още сме далече от Биг Брадър и не надничат по домовете ни.

Това са непонятни неща за онези, които не са и чували за причинно-следствена връзка. Четенето на статии в Нета не води до същите познания като реалната обстановка в МВР. Ама кой ли го интересува? Както е известно, всеки блогър чатка механизмите на разследването повече от професионалистите. Докато не променим това трагикомично мислене, нищо хубаво не ни очаква.

 Попитайте примерно физик или биолог дали би се впечатлил от аматьорските изказвания на някой лаик в Нета. Ако помислите честно, по-лесно ще разберете защо истеричната сестра не може да е решаващ фактор в едно разследване. Hито пък който и да било извън сферата на МВР. Абсурдно е аматьори да диктуват на професионалисти как трябва да вършат работата си.

Невероятно, но факт: българинът все още вярва, че е достатъчно да прочетеш няколко детективски романа и ставаш експерт в разследването. Благодарение на това си позволява да сипе акъл наляво-надясно, ставайки за смях в очите на всеки професионалист. Hо пък ще получи ръкопляскяния от останалите непросветени в Нета. Е, да, за някои това е смисълът на живота им. За мен обаче не е и винаги ще казвам неудобната, понякога и горчива Истина.

Лицемерите също се проявиха. Tук мислим, че е достатъчно да цъкаш с език, проливайки някоя фалшива сълза, и айде, значи имаш гражданска позиция. Ама как, моля ви се, нали да щракаш по клавиатурата и да си в центъра на събитията е едно и също. Как да не е? Я питайте някой Интернет-каубой – той ще ви разкрие тайните на познанието.

Знаете ли какво? Hа Бойко Борисов много повече му пука за Мирослава, отколкото на голяма част от критиците, за които този случай е просто поредният повод да напомнят за съществуването си. Той обаче е първосигнален, защото е свикнал с реалните неща и не подкрепя лицемерието.

Тук също имам любим пример – този път от “Mорският вълк” на Джек Лондон. В един момент главният герой помага на груб моряк да превърже раната си и в отговор онзи изръмжава. Заключението на автора е: “В това изръмжаване имаше много повече благодарност, отколкото в префърцунените словоизлияния на разни напудрени, цивилизовани джентълмени”.
Не, не очаквам да разберете.

Сега се сещам за една бомба, която наистина ме впечатли. Медийни интpиганти пуснаха слух, че Мирослава – отвлечена, паникьосана, без gsm и под наблюдение от поне двама похитители – успяла да изпрати не един, не два, а цели три смс-а. В последния дори посочила имената на душманите, които явно не са имали нищо против разпространението на тази уличаваща информация.

Та, това си е магьосничество! Hека после някой да хвали Дейвид Копърфийлд. Xич няма да го слушам.

Абсурдно, ама истина: хората, които не вярваха в самоубийството на Стойчо, показвайки зашеметяваща критичност към полицейската информация, в същото време дори за секунда не се усъмниха в свръхестествената комуникативност на Мирослава. Изобщо не попитаха за доказателства, а направо започнаха да се възмущават как може МВР да крие такава “вярна” пикантерия.

После се чудете защо ме интересува само официалната информация. Най-добре ако идва директно от Борисов или Цветанов, които никога не съм хващал в лъжа. Докато по форумите е пълно с такива.

Само веднъж попаднах на човек, който в свой собствен постинг беше написал “Усетих, че се заяждам на дребно с премиера.” Като прибавим липсата на евтина провокация и стремежа му към обективност, става ясно защо чета неговите публикации с интерес, въпреки различните ни позиции по отношение на ГЕРБ, Борисов, полиция и т.н.

Сега ще посоча няколко поръчкови дивотии, които прочетох в “уважавани медии, обслужващи ГЕРБ”. Егати обслужването!

1. Полицията опитва да манипулира обществото чрез лъжи, обиди, закани, измислици.

Точно това е лъжа, защото нищо подобно не се е случило. Въобще кой наглец си позволява да дава такива определения? Брех, държава от екстрасенси! Всичко знаят най-добре.

2. Полицията се позовава на сериали.

Боже, нечовешко нахалство! Точно обратното е - противниците на МВР се прекалили с екшъните, затова представите на голяма част от тях са тотално сбъркани. Ама как да го разбере Грую от Интернетово?

3. Връзката между Елеонора и Борислав била на изчерпване.

Да. И ще добавя, че неговото семейство от самото начало е имало негативно отношение към нея, т.е. не го заслужавала. Въпросът е защо се посочва като довод срещу разследващите, след като похитителите не са имали откъде да го знаят? Като видите двама влюбени, коя е първата ви мисъл: че се обичат или че се мразят?

4. Щом Мирослава е казала, че е замесена полиция /до болка изтъркан номер, използван с повод и без повод от престъпници, за да държат отсрещната страна в шах/, значи със сигурност е така.

Tо няма грам потвърждение, ама вече се използва като сигурно доказателство за престъпния характер на полицаите.

 Ех, виртуални детективи! Добре, че животът ми не зависи от вас ……. тук се прекръствам. Да не дава Господ!

Няма да изброявам повече – просто не е нужно. Глупостите, които все още обикалят Нета, са прекалено много. Един иска обяснения, друг сънува думи на Цветанов и веднага ги пуска в обръщение, трети задава безсмислени въпроси, четвърти бърка Борисов с Кашпировски и т.н. и т.н.

Мирослава е била отвлечена заради гаджето на сестра си - Борислав. Последният получил голямо наследство и от него смятали да поискат откупа. Някой няма ли да го обвини, че със забогатяването си е предизвикал смъртта на младото момиче? Що пък не? Hали целта е да обвиняваме. Какво тук значи някаква си личност? Bажното е мишена да има.

А нещо за бабата на Борислав, която на няколко пъти обясни, че не биха платили откуп, понеже отвлечената не им е близка? Ще чуя ли “Баси коравосърдечната жена! Вместо да развърже кесията, тя се стиска.” Па що да не бръкне дълбоко в джоба си? Както знаем, българинът е много ларж, ако друг ще плаща.

Обвинения, обвинения, обвинения – за съжаление с нищо не помагат.


Що за расизъм е това?

Заложници на Злото

България замразява членството в ACTA

Сони КапУр: Ако рейтинговите агенции не съществуваха, някой щеше да ги измисли

Преглътнатият гняв

SAMANTHA vs. SABRINA - Call Me (Official Video)

Перлата на Сливенхил Ийст Палас

Днес ще ви разкажа история, която се е случила много, много отдавна, в едно друго измерение. Ако откриете нещо познато, причината за това е във вечния кръговрат на живота. Мястото и времето се менят, но принципите, cтрастите и трепетите на сърцето остават същите.

В едно далечно царство живееше красива принцеса. Известна бе като Перлата на Сливенхил Ийст Палас - по името на нейните владения. Приятелките обаче я наричаха Микаела, както бе записана при раждането си.

Заобиколена от разкош, тя посвещаваше времето си на прекрасното в живота. Отдавна вече не се впечатляваше от несметни богатства, тъй като бе свикнала с тях. Сърцето й имаше други вълнения.
Микаела прекарваше времето на някое от любимите си места

Морето на Любовта

 или Водопада на Мълчанието

Тук тя намираше желаното уединение и много дълго четеше любимата си поезия. Но не каква да е, а специално подбрана и въздействаща. И задължително любовна. Посветена на нейния Фараон. 

Същият бе и голямата й мъка, тъй като почти постоянно отсъстваше. Зает със завладяването на нови земи,

той рядко се прибираше при своята принцеса.

Но в мислите си двамата винаги бяха заедно.

Както често се случва, тази неземна любов също имаше противници.




Кукулан, владетел на Царството Бургастауър, 

отдавна мечтаеше да отмъкне Микаела. Години наред подготвяше армия, учейки я да убива безмилостно. Неговите уроци създадоха многохилядна войска от главорези, чиято едничка мисъл бе да помогнат на своя учител в пъклените му планове.

Тъй като се страхуваше от фараонското могъщество, Кукулан потърси съюзници.
Първия път получи отказ от Далин Талин, владетел на Канейдиън Томахоук. Той мечтаеше за друга принцеса и не му беше до помагане на заговорници. 

Втория път обаче намери верен ортак в лицето на Пует46 от Русенхил Матуа. Същият бе известен със злобата и малодушието си,

  но заобиколен от армия, ставаше изключително нагъл.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас стоеше на любимия си бряг,

отново мислейки за своя любим.

Ах, кой го е нарекъл морето на любовта?

В този прелестен миг дойде вестоносецът с ужасна новина за приближаващата армия.

- Ами сега? Какво ще правим? - уплаши се Микаела, която изобщо не понасяше войната, омразата и интригите.
- Ще се бием, принцесо! - стисна юмрук бързоногият. - Готови сме да умрем за теб!
- Стига, де! Не искам никой да умира. Предпочитам хората да се обичат или най-малкото да се уважават взаимно.

За съжаление едно са желанията, друго е реалността. И малко хора са толкова добронамерени, колкото Перлата.



Всички, способни да въртят меч, с готовност се въоръжиха. Включително жени и деца, които също като мъжете, обожаваха любимата си принцеса. Толкова много я обичаха, че повече се притесняваха за нейния живот, отколкото за своя.

Агресорът връхлетя върху защитните стени, където бе посрещнат от три редици стрелци. Смъртта моментално започна да прибира жертвите си.

Кукулан и Пует46 крещяха като обезумели. Не ги интересуваха падналите воини, умиращи заради болните им амбиции. Само едно нещо ги вълнуваше - разпространението на злобата и проливането на кръв.

Три дни и три нощи продължи обсадата. Много хора заминаха за отвъдното, проклинайки човешката алчност.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас, естествено, не участваше пряко в битката, но постоянно се интересуваше от развоя. Никога не се бе чувствала толкова зле. Нежната й душа не понасяше близкото присъствие на Смъртта.

Войникът влезе и каза тъжно:
- Изкачиха стената. Много повече са и не можем да издържим. След малко ще са тук.

Разплаканите очи на Микаела гледаха в една точка, а от устата не се отрони нито дума. 

- Съжалявам! - сякаш опита да се оправдае мъжът.

- Защо няма кой да ни помогне? - едва сега промълви Микаела, а думите й увиснаха във въздуха.

Подтискайки мъката, воинът се приближи към прозореца за да хвърли последен поглед преди да бъде съсечен.




И точно в този миг видя далечния хълм, който почерняваше от конници.

- Принцесо! - лицето му грееше, но думи не можа да намери.

Микаела изтича до прозореца и секунда по-късно погледът й блесна.


Армията на Фараона бързо приближаваше в бесен галоп.

Най-отпред бе самият той с изваден меч и лице, изкривено от гневна гримаса. От всичко най-много мразеше подлеците, нападащи беззащитни хора с многократно превъзхождащи войскови единици. Сега в душата му бушуваха необуздана ярост и желание да накаже виновните.
Жребецът Армагедон плюеше топки пяна, ноздрите му като за последно вдишваха и изпускаха струи въздух, очите заплашваха да изскочат от орбитите си. Но нямаше кой да го съжали.
Фараонът искаше час по-скоро да стигне до своята принцеса.


Агресорът, който вече се виждаше победител, изпадна в паника. Още по-стъписани бяха военачалниците.



Фараонът обаче не бе в настроение да амнистира.
Вместо това се вряза в редиците на противника

и мечът му започна да описва кървави дъги наляво и надясно. 

Никой не посмя да отвърне. Това му позволи да стигне безпрепятствено до портата, която се отвори незабавно, тъй като защитниците на крепостта вeче бяха видели пристигащия. Вътре го посрещна вулкан от радостни възгласи.


През това време основната част от фараонската армия започна мощно и безпощадно да мачка жалкия противник.



Въпреки тежкото снаряжение, Фараонът се затича към покоите на принцесата. Секунди по-късно тя бе в прегръдките му и радостните й сълзи бликнаха неудържимо. 

  - Как разбра, че съм в опасност?

- Сънувах, че плачеш. Вдигнах войската посред нощ, защото сърцето ме болеше - за пръв път. Това бе достатъчно за да пришпорим конете. Почти не сме спирали.




Междувременно вражеската войска бе обезоръжена. Самите водачи признаха безусловната си капитулация.

- Мики, ти решаваш за тях. - каза Фараонът.

- Нека си вървят! Стига толкова омраза - не я понасям. Искам всичко да бъде мирно и тихо, за да мислим само за хубави неща.



Сега разбрахте ли защо малки и големи обожаваха принцеса Микаела, Перлата на Сливенхил Ийст Палас?
Имаха достатъчно причини за това.

Super sexy

За шимпанзетата и хората

Toxic.blog..bg - За шимпанзетата и хората


Първата ми асоциация на думата "политик" е Big Fat Liаr /"big" като голям, "fat" като дебел и "liar" kato лъжец/. И тъй като асоциативните връзки са доста лично нещо, дори не смея да се запитам защо е така. Два фундаментално неоспорими факта движат планетата и те са: "Земята е кръгла" и "Политиците са виновни за всичко". Изглежда ми като малък логически абсурд шепа индивиди да правят на маймуни огромна маса хора, която е способна да ги измете под килима по-бързо, отколкото би си сменила статуса във Фейсбук. Нов световен ред, корпорации, които владеят Силата, зли фармацевтични компании, унищожаващи населението по-ефикасно от бубонна чума? О, я стига, хора. Те също са много лесни за неутрализиране, в случай че на Голямата неудържима човешка маса се трансформира в най-лошия кошмар на всяко правителство, наричан за удобство "неконтролирана тълпа".

Тогава какво ни кара да сме подвластни на тази привилегирована /от НАС/ група хора, облечени в безвкусни костюми, които си купуват лъскави лимузини с нашите пари /без дори да ни питат/. Защо им позволяваме да управляват живота ни? Сещате ли се за някой ваш познат, близък или приятел, на който бихте делегирали подобни права? Аз не. Позволяваме им, защото "това е начинът, по който функционира обществото"? И къде е написано това? В Библията на Доналд Тръмп? Не, има нещо нередно.

Забелязала съм, че всички трудни въпроси имат своя отговор, стига да знаеш кого да попиташ. Но никога не съм предполагала, че на горният въпрос ще ни отговорят най-точно маймуните. А още по-точно горилите и шимпанзетата. Нека да караме подред.

Няма по-сладка гледка от дете, усмихващо се насън. Вярвате ли или не, в предизборна ситуация ниe всички се намираме в подобно състояние. Политиците печелят нашите симпатии, обещавайки да сбъднат мечтите ни. Те искат да ни доставят удоволствие, а ние ги окуражаваме да го правят. Под съвременна демокрация се разбира да ти казват това, което искаш да чуеш. Колкото по-приятно е то, толкова по-положително реагираме, подкрепяйки "най-добрият лъжец" с най-много гласове. Дали обещанията са реални? Точно в този емоционален момент не искаме тревожни въпроси. "После ще му мисля"- каза Пипи Дългото Чорапче. Горкият Уинстън Чърчил никога не би спечелил избори в наши дни с неговата знаменита фраза: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“ Не и с този PR. Можем ли да упрекваме политиците, че подхранват нашите фантазии, при положение, че ние искаме това от тях? Спомнете си този факт следващият път, когато някой ви обещае европейски стандарт на живот след осемстотин дни, до края на мандата, най-късно до 2018 г.

Но часът на истината винаги идва, а с него и разочарованието от несбъднатите обещания. Ако се върнем на метафората с децата - ние заприличваме на разплакан малчуган, на който са дръпнали сладоледа под носа. Обливат ни вълни на тъга, яд, гняв и възмущение: "Ама ти ми обеща!.../хлип/... Няма ли кой да даде един скапан сладoлед на горкото дете!.../рев/" Всеки възрастен, емоционално зрял човек, в този момент би потърсил отговорност и не би спрял докато не получи справедливост. Е да, но нищо не можем да направим докато не изтече мандата. В Библията на Доналд Тръмп пише така. Тъжно.

Всъщност единствената ни вина е, че произлизаме от групата на приматите и във всеки от нас, зад неокортекса, дреме по един примат. Ние избираме нашите лидери, които в животинският свят се наричат "алфа" и ги следваме. Това са биологично заложени програми, който действат зад и въпреки разума. Биологично обусловено е да фокусираме нашето внимание върху лидера, да следим поведението му, да го имитираме, когато искаме да демонстрираме висок статус. Шимпанзетата в един експеримент с удоволствие разменяли храна само за да хвърлят поглед върху снимка на техният "алфа", но не били склонни да се "охарчват" за се любуват на физиономията на друго шимпанзе - с техния статус или по-нисък. Горилите пък предпочитат да копират стратегиите за решаване на труден проблем на лидера на групата пред тези, на обикновените членове.

И в човешкият свят лидерите са тези, които дават "тон" и посока, залагат модели на поведение, придавайки облик на цялото общество. Уважението към статуса и йерархията не ни позволява да се разправим набързо с този, който ни е дръпнал сладоледа под носа. Лидерите се сменят само тогава, когато грубо застрашат оцеляването на групата и неписаните правила в нея или когато се появи по-силен претендент. В нашият цивилизован вариант - по-добър продавач на надежда. Докога ще продължава това? Докато сме хора. Или докато еволюцията не реши да изправи този "бъг".

Електростатичните тонколони

Hi Hi Hi

Уроци по съблазняване

Мислиш си, че знаеш всичко за първата среща? Миличка, има още толкова много да учиш.

Първите разговори, секси погледа и ароматната коса са само част от оръжията, с които разполага красива жена като теб.

Вкарай малко хитрости и грабни ума му с нашите уроци по съблазняване:

Усмихни се
Това е един от най-изпитаните методи, с които ще накараш един мъж да започне да се интересува още повече от теб. След като му отговориш на някой въпрос, усмихни се и след това погледни встрани или просто извърти очи, пърхайски с мигли. Лекото кокетничене винаги е било и ще бъде сред най-големите плюсове за жените.

Звънлив смях
Мъжете обичат жени с чувство за хумор, а най-много харесват онези, които успяват да разсмиват с остроумните си шеги. Дори закачката му да не е била сред най-забавните, които си чувала, задължително се засмей. Така ще почешеш егото му, повярвай.

Неволно докосване
Неволното докосване сближава хората и ги кара да чувстват едно нетипично гъделичкане в стомаха – точно това, което искаш той да усети за теб. Докосни рамото му или просто го сръчкай с пръст на шега. Моментално ще усети химията между вас.

Разтоварване на място

След като вече си го докоснала на няколко пъти, време е да вкараш малко техника за напреднали. Погали рамото му и неволно кажи: „Ауу, струваш ми се леко схванат”. После започни да го масажираш и все пак гледай да е по-тактично, защото не всеки мъж би искал да стане повод за коментар от съседната маса как кара мацка да го мачка в ресторанта.

Еротика, не секс

Нежното загатване за сексапил с разголено рамо или презрамка бельо винаги е било особено „дразнещо” (в добрия смисъл, разбира се) за мъжете. Съветваме те обаче да не се появяваш полугола на първа среща, а просто да избереш блуза, която лесно може да открие съвсем случайно малко повече плът пред очите му.

Самочувствие –да. Арогантност – не
Мъжете харесват жени със самочувствие. Колкото повече си вярваме ние, толкова повече ни вярват и те. И все пак не бъди самонадеяна и арогантна. Важно е само да покажеш, че знаеш коя си и си тежиш на мястото.

Кичур негова коса
Нали вече ти казахме, че е добре да го докоснеш. А защо не вкараш малко „тежка артилерия” като отметнеш кичур коса от лицето му. Тази проява на нежност ще го поласкае.

Бъди… джентълмен
Стига само той ти е свалял звезди от небето, време е и ти да направиш същото за него. Пипни го по корема и му кажи, че е доста стегнат или просто погледни обувките му и го поласкай за избора. Ще му стане приятно, дори и да не е сред най-суетните мъже.

Признай му го!
Комплиментите и признанието са две съвсем различни неща. Едно е да кажеш нещо, което да го поласкае, съвсем друго е да му признаеш заслуга. Може би има собствен бизнес или пък следва втора магистратура? Това са ценни негови качества, които си заслужава да бъдат оценени.

Shania Twain - Ka-Ching! (Red Version)

Перлата на Сливенхил Ийст Палас

Неразрешим случай

Светица и грешница

Опази Аарън Рамзи, спаси живот!

Муамар Кадафи, Осама бин Ладен, Стив Джобс и Уитни Хюстън. На пръв поглед единственото общо между тези личности е, че вече не са между живите.

Ако намесим обаче името на футболиста на Арсенал Аарън Рамзи, ще получим мистерия ... защото всеки един от четиримата умира почти веднага, след гол на полузащитника, пише "Дейли Мейл".

Поп певицата Уитни Хюстън беше четвъртият такъв случай за по-малко от година. Часове след като 21-годишният Рамзи се разписа в двубоя от Висшата лига срещу Съндърланд, певицата е намерена мъртва в хотелската си стая в Лос Анджелис.

Ужасяващите съвпадения започват миналия май, когато младият играч бележи срещу Манчестър Юнайтед на "Емирейтс".

Ден по-късно на 2 май лидерът на Ал Кайда, 54-годишният Осама бин Ладен е застрелян от американските военноморски сили в Пакистан.

След това на 2 октомври Аарън Рамзи се разписва във вратата на Тотнъм в мач на "Уайт Харт Лейн". Три дни по-късно шефът на "Епъл" Стив Джобс умира след дълго боледуване от рак.

Малко по-късно, на 19 октомври Рамзи бележи драматичен гол в добавеното време срещу Олимпик Марсилия в мачот Шампионската лига.

Още на следващия ден, 69-годишният бивш лидер на Либия, полковник Муамар Кадафи е заловен от бунтовници близо до родния му град Сирт и умира от раните си.

Мистериозната зависимост между головете на Аарън Рамзи и смъртта на популярни личности не остава незабелязана от феновете.

Един от тях казва: "Притеснявам се, че скоро нещата ще излязат от контрол, когато той започне да вкарва по-често".

Друг запалянко коментира в социалната мрежа "Фейсбук": "Да спасиш изстрел на Аарън Рамзи е като да спасиш нечий живот".

IN THIS MOMENT - Beautiful Tragedy (HIGH QUALITY)

Сензационно интервю с Първата дама

Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.

- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?

- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.

- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?

- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.

- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?

- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.

- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.

- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.

- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?

- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.

- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.

- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?

- Но така злепоставихте мъжа си!

- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.

- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?

- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.

- Чалгаджийка?!?

- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.

- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.

- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.

- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.

- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?

- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.

- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.


- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?

- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!

- Със семейния скандал какво стана?

- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.

- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.

- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.

- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.

- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.

- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?

- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!


- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.

- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.

- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.

- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.

- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?

- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.

- Не преигравате ли малко?

- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.

- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.

- Tова не важи за мен.

- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?

- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?

- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.

- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.

- Не вярвам това да е целта Ви.

- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.

- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.

- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!


- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.

- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!

Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.

А в други държави ...

Doro - Metal Tango (Live in Germany 1993)

Полицейска държава ли е България?

Явор Колев: „Фейсбук” не се следи от ГДБОП! Нима?!

Кенеди познал деня, в който бе погребан

Най-сексапилната брюнетка

Етнически сблъсък