понеделник, 30 януари 2012 г.
Кенеди познал деня, в който бе погребан
Бившият президент на САЩ Джон Кенеди заявил, че “този понеделник ще е тежък ден”, без да знае, че това ще е денят, в който ще бъде погребан през ноември 1963 г., разкриват негови публикувани тайни записи.
Президентската библиотека “Джон Ф. Кенеди” в Бостън направи публично достояние последните 45 часа от колекция от общо 248 часа записи на срещи на Кенеди с негови сътрудници и 12 часа телефонни разговори. Тези записи са били направени от самия Кенеди, който ги е пазел в тайна дори от най-близките си сътрудници.
Три дни преди убийството му в Далас, щата Тексас, на 22 ноември 1963 г., президентът се опитва да организира среща с високопоставен индонезийски представител.
“Понеделник ли? Това е тежък ден”, казва той.“Ужасен ден, господин президент”, отговаря му негов сътрудник.Именно в този понеделник Кенеди е погребан, три дни след убийството му.
В запис от 17 септември 1963 г. Кенеди допуска възможността за сътрудничество между САЩ и СССР за стигането до Луната. “Бих искал да се постигне споразумение, за да се реши кога двете ни страни заедно ще се опитат да отидат на Луната. Така няма да я има тази напрегната надпревара”, казва той.
Последният запис е от 20 ноември 1963 г. В него се чува как Кенеди говори за книга, която трябва да вземе със себе си в Тексас. На следващия ден той заминава за Далас.
петък, 27 януари 2012 г.
Бившият президент на САЩ Джон Кенеди заявил, че “този понеделник ще е тежък ден”, без да знае, че това ще е денят, в който ще бъде погребан през ноември 1963 г., разкриват негови публикувани тайни записи.
Президентската библиотека “Джон Ф. Кенеди” в Бостън направи публично достояние последните 45 часа от колекция от общо 248 часа записи на срещи на Кенеди с негови сътрудници и 12 часа телефонни разговори. Тези записи са били направени от самия Кенеди, който ги е пазел в тайна дори от най-близките си сътрудници.
Три дни преди убийството му в Далас, щата Тексас, на 22 ноември 1963 г., президентът се опитва да организира среща с високопоставен индонезийски представител.
“Понеделник ли? Това е тежък ден”, казва той.“Ужасен ден, господин президент”, отговаря му негов сътрудник.Именно в този понеделник Кенеди е погребан, три дни след убийството му.
В запис от 17 септември 1963 г. Кенеди допуска възможността за сътрудничество между САЩ и СССР за стигането до Луната. “Бих искал да се постигне споразумение, за да се реши кога двете ни страни заедно ще се опитат да отидат на Луната. Така няма да я има тази напрегната надпревара”, казва той.
Последният запис е от 20 ноември 1963 г. В него се чува как Кенеди говори за книга, която трябва да вземе със себе си в Тексас. На следващия ден той заминава за Далас.
неделя, 22 януари 2012 г.
Родителите на Мартина не искат да чуят за Слави Трифонов
Родата на годеницата на Слави Трифонов не толерирала връзката им. Близките на Мартина се надявали, че тя няма да се ожени за него, тъй като не го намирали подходящ за семейство, научиха от в. “България днес”.
“Не го искаме в рода си! Ако беше свестен, досега щеше да се задоми” – коментирали близки на Мартина пред свои познати от Варна.
Родителите на балерината се притеснявали, че Дългия ще я затвори в златна клетка. Парите му пък считали за прокълнати. Не искали и скъпите му дарове, с които Учиндолецът се опитвал да ги умилостиви. Мартина пък нямала против да я затрупва с подаръци. Искала дори ключ от апартамент в центъра на столицата. Настоявала и за клауза в предбрачния договор, според което при развод щяла да получава по 9 бона на месец.
От ежедневника дори твърдят, че родственица на Мартина се доверила на известна врачка, за да спаси любимото си момиче от лапите на Дългуча. Тя изпитвала ужас от мисълта, че Марина ще надене бяла рокля и ще каже “Да!” на Слави Трифонов пред олтара.
Бъдещата булка явно не се впечатлява от факта, че никой от близките й не харесва Дългия и с радост би станала г-жа Трифонова.
неделя, 15 януари 2012 г.
Моите зайци
Оказа се, че снимането на зайци е много трудно. По принцип cа в клетка и като ги извадих, направо полудяха. Двата мъжки – малък и голям – веднага скочиха на женската, която дойде да се крие при мен.
Интересното е, че мъжките налитат и един на друг. Сигурно си преподават уроци. Не вярвам и двамата да са обратни.
Черната е женска.
Гризат всичко, включително кабели. Този път „хвърлиха око“ на одеалото и чаршафите.
събота, 14 януари 2012 г.
вторник, 10 януари 2012 г.
Що за расизъм е това?
Скоро попаднах на материал, който описва странна история, и се почувствах длъжен да го отбележа.
Едгар Давидс е бил приет в управителния съвет на “Аякс” и по този повод Йохан Кройф споделил, че въпросният ход може да реши проблема с имигрантските деца, които напускат школата, щом навлязат в пубертета. Същото изказване може да мине за комплимент, но противно на всякаква логика Давидс го приел като обида на расистка основа и с цялата си наглост дори поискал официално извинение.
Някой ще ми обясни ли къде има расизъм в описаната ситуация?
От пръв поглед се набива в очи, че става дума не за децата на цветнощожите, а на имигрантите. Следователно могат да бъдат и всякакви други. На Давидс обаче така му е по-удобно.
От една страна напомня за съществуването си. Беше добър играч, но е много далече от класата на легенда като Кройф, когото слагат наравно с Пеле, Марадона и Бекенбауер. И ето отлична възможност да “мери мускули” и да трупа слава на чужд гръб. При това не на кой да е, а на иконата в холандския футбол.
От друга страна е добър пример за многобройните злоупотреби на тема “расизъм”. Последните, които го усетиха, са Джон Tери и Луис Суарес, но има още доста. А извън футбола са хиляди.
Забелязали ли сте, че всички подобни конфликти са заради думи като “черньо, чернилка” или друго от сорта? В същото време “жертвите” ежедневно обиждат с “белчо, бледолик” и т.н. Тях обаче никой не ги съди. Къде е справедливостта, след като е абсолютно същото?
На български “белчо” не звучи зле, но в други езици е откровенa обида – зависи в какъв смисъл се използва. Известно е, че в различни части на планетата попържат по свой начин, често неразбираем за останалите.
Може да звучи еретично, ама се замислете: щом някой завежда дело заради подобна глупост, не ви ли се струва логично, че се комплексира от въпросната тема? Ако цветнокожият приема себе си като равен на белите, ще тръгне ли да доказва така ожесточено своята равнопоставеност? Не вярвам. Възможно е да се случи, само ако самият той се чувства малоценен. Е, кой му е виновен, че така са го възпитавали и от малък си е комплексар?
Държа да отбележа: аз не ги смятам за “втора ръка”. Доказват го многобройните ми приятели сред малцинствата. Просто се водя от логиката на техните действия.
Странно ли ви звучи? Тогава как си обяснявате всеизвестния факт, че самите роми имат навика да се обиждат помежду си с “Мръсен, долен циганьор” или “Лъже като дърт циганин”? Не го ли знаете? Значи нямате необходимите наблюдения. Завъртете се в циганската махала и най-много до час ще го чуете – толкова често го употребяват.
Те самите се обиждат по този начин, ама направи ли го друг, вдигат вой до небесата. На мен ми се струва абсурдно. А на вас?
Искам отново да напомня: не е нужно да си цветнокож или хомосексуалист, за да притежаваш права. Останалите също са човешки същества и не е справедливо, нито законно да бъдат третирани като “вечно виновни”.
Обратният расизъм също е престъпление и погазва законите. За съжаление доста хора не умеят да направят вярна оценка.
Една жена даде много добър пример с мюсюлманите в Tокио – извън джамията не се чува нито звук, защото ще има санкции за молещите се. Така е по цивилизованите държави. А тук правим жива верига, за да могат необезпокоявани да задръстят тротоара, т.е. да нарушат нашите права. Защо си го позволяват? После се чудете как изникват произведения като “Криворазбраната цивилизация”!
Не, това не е толерантност, а толерастия, и е фактическият нарушител на законите. Доста нечестно и дори цинично е да се представя като някаква форма на “правилно” поведение.
петък, 6 януари 2012 г.
Кела кацна окован на Терминал 2, в компанията на цяло звено на спецслужбите
Страшилището на Бургас се приземи от Лисабон в София, с полет през Мюнхен, около 22,10 ч на Терминал 2, в компанията на цяло звено на спецслужбите. И под изключително внушителен конвой е транспортиран до родния му град Бургас.
В Бургаския затвор вече топлят килията за Кела. Там Пламен Дишков ще се буди в следващите 20 г. Кела влиза "на топло", за да излежи задочна присъда като поръчител на убийство. От много години наровете на Бургаския затвор търкат двамата килъри, наети от него, за да ликвидират бургаския търговец на месо Димитър Стаматов, по-известен с прякора Мастара. Бизнесменът бе екзекутиран с един изстрел пред хотела си на 21 ноември 2002 г. След светкавично разследване, буквално за броени часове, криминалистите спипаха физическите убийци - 36-годишния Тодор Неделчев и съучастника му Бойко Стоянов. Първият бе осъден на 16 г. затвор, след като склони да съдейства на прокуратурата, а вторият получи 20 г..
Същата присъда бе издадена задочно срещу Кела. Дишков избяга зад граница веднага след зловещата екзекуция. В подземния свят се говори, че е бил предупреден, че разследващите са стигнали до него и, без да губи време, е напуснал страната като член на спортна делегация. Разследването тогава установи, че е избягал в Полша, а оттам - в Германия. През 10-годишното му отсъствие беше засичан в ЮАР, Канада и други страни, но оставаше неуловим. 10-годишната сага с издирването на Кела по целия свят приключи в разгара на миналото лято. На 24 август 2011 г. бе арестуван в португалския град Кашкайш.
Пламен Дишков бе обявен за международно издирване още на 12 декември 2002 г. с червен бюлетин на Интерпол. През 2005 г. бе арестуван за кратко в Германия, но впоследствие освободен, тъй като все още нямаше влязла в сила присъда срещу него. След като Бургаският окръжен съд му наложи 20 г. лишаване от свобода през 2008 г., бе издадена и европейска заповед за арест. В подземния свят се говори, че Кела е бил предаден от свой бивш съдружник от Русия. Другата легенда, която се носи от дълги години, е, че босът си е направил пластична операция на лицето и в момента е неузнаваем. Бургаските криминалисти са любопитни да видят с очите си дали Кела действително е толкова променен, колкото се говори. Въпреки че от разстрела на Мастара, поръчан от Кела, изминаха почти 10 г., така и не е ясно каква е причината за екзекуцията
Версиите са няколко. Според една от тях двамата са влезли в остър конфликт заради преразпределение на наркотеритории. Кръстосали шпаги и в бизнеса с проститутки. Приближени на Кела обаче разказват друга история. Между двамата действително имало вражда, но на лична основа. Всичко започнало през декември 2000 г., когато двамата се засичат по случайност в бургаската дискотека "Жега". След като обърнали по няколко питиета, между двете компании избухнал скандал, стигнало се и до бой. Гардовете на Мастара натупали хората на Кела, от когото трепереше не само Бургас, но цялото Черноморие. Подземният бос не могъл да преживее жестоката обида с тупаника и се заклел да отмъсти.
Преди да изпълни заканата си, месец след инцидента в "Жега", Кела става жертва на бомбен атентат. Мощна тротилова бомба е заложена на входа на бар "Фенси" в Бургас в нощта, когато Кела е решил да гуляе с приятели. Адската машина е задействана точно в момента, когато Кела и гардовете му напускат заведението. Взривът убива на място двама от охранителите му - Добрин Кафеджиев и Димо Колев. Самият бос е тежко ранен от взрива, но оцелява и след дълго лечение в болница се изправя на крака. Дишков е убеден, че Мастара стои зад бомбения атентат и му издава смъртна присъда.
Същата присъда бе издадена задочно срещу Кела. Дишков избяга зад граница веднага след зловещата екзекуция. В подземния свят се говори, че е бил предупреден, че разследващите са стигнали до него и, без да губи време, е напуснал страната като член на спортна делегация. Разследването тогава установи, че е избягал в Полша, а оттам - в Германия. През 10-годишното му отсъствие беше засичан в ЮАР, Канада и други страни, но оставаше неуловим. 10-годишната сага с издирването на Кела по целия свят приключи в разгара на миналото лято. На 24 август 2011 г. бе арестуван в португалския град Кашкайш.
Пламен Дишков бе обявен за международно издирване още на 12 декември 2002 г. с червен бюлетин на Интерпол. През 2005 г. бе арестуван за кратко в Германия, но впоследствие освободен, тъй като все още нямаше влязла в сила присъда срещу него. След като Бургаският окръжен съд му наложи 20 г. лишаване от свобода през 2008 г., бе издадена и европейска заповед за арест. В подземния свят се говори, че Кела е бил предаден от свой бивш съдружник от Русия. Другата легенда, която се носи от дълги години, е, че босът си е направил пластична операция на лицето и в момента е неузнаваем. Бургаските криминалисти са любопитни да видят с очите си дали Кела действително е толкова променен, колкото се говори. Въпреки че от разстрела на Мастара, поръчан от Кела, изминаха почти 10 г., така и не е ясно каква е причината за екзекуцията
Версиите са няколко. Според една от тях двамата са влезли в остър конфликт заради преразпределение на наркотеритории. Кръстосали шпаги и в бизнеса с проститутки. Приближени на Кела обаче разказват друга история. Между двамата действително имало вражда, но на лична основа. Всичко започнало през декември 2000 г., когато двамата се засичат по случайност в бургаската дискотека "Жега". След като обърнали по няколко питиета, между двете компании избухнал скандал, стигнало се и до бой. Гардовете на Мастара натупали хората на Кела, от когото трепереше не само Бургас, но цялото Черноморие. Подземният бос не могъл да преживее жестоката обида с тупаника и се заклел да отмъсти.
Преди да изпълни заканата си, месец след инцидента в "Жега", Кела става жертва на бомбен атентат. Мощна тротилова бомба е заложена на входа на бар "Фенси" в Бургас в нощта, когато Кела е решил да гуляе с приятели. Адската машина е задействана точно в момента, когато Кела и гардовете му напускат заведението. Взривът убива на място двама от охранителите му - Добрин Кафеджиев и Димо Колев. Самият бос е тежко ранен от взрива, но оцелява и след дълго лечение в болница се изправя на крака. Дишков е убеден, че Мастара стои зад бомбения атентат и му издава смъртна присъда.
четвъртък, 5 януари 2012 г.
понеделник, 2 януари 2012 г.
Facebook връзките са с фатален край за семейството
Razkritia.com
Социалните
мрежи улесняват комуникацията по всякакви поводи, а отсъствието на комуникация
вътре в семейството най-често води до разпад, затова най-голямата социална
мрежа Facebook бе посочена като най-виновна за разводите в последно време.
Заигравките в нета, колкото и невинни да са те, винаги могат да се превърнат в нещо голямо.
„Следите остават” и всеки пренебрегнат съпруг или съпруга може да открие в кореспонденцията на благоверния си партньор някой „компромат” – снимки, писма и откровения, подриващи доверието му. Както са констатирали в една от големите адвокатски кантори, напоследък Facebook е причина за една трета от разводите.
Социалната мрежа Facebook в последно време се превърна в основното средство за общуване между хората, разпространението му е лавинообразно и измества SMS-ите и електронната поща като форма за размяна на текстови съобщения. Хората търсят и откриват стари приятели, бивши гаджета от ученическата скамейка, сродни души за споделяне. Всичко това в началото е изключително невинно, но в някои случаи работата става „по-дебела” и играта загрубява. От приятните спомени или веселите разговори, при наличие на желание, всичко може да се превърне в секс. А някои направо това си търсят и го намират.
Всичко в Мрежата обаче си остава записано и въпрос на време е този, който не трябва, случайно или нарочно да открие, че му изневеряват. Затова новината, че Facebook набира все повече последователи, се посреща с противоречиви чувства от ревнивите и пуританите, които търсят вината за развода винаги извън себе си.
Заигравките в нета, колкото и невинни да са те, винаги могат да се превърнат в нещо голямо.
„Следите остават” и всеки пренебрегнат съпруг или съпруга може да открие в кореспонденцията на благоверния си партньор някой „компромат” – снимки, писма и откровения, подриващи доверието му. Както са констатирали в една от големите адвокатски кантори, напоследък Facebook е причина за една трета от разводите.
Социалната мрежа Facebook в последно време се превърна в основното средство за общуване между хората, разпространението му е лавинообразно и измества SMS-ите и електронната поща като форма за размяна на текстови съобщения. Хората търсят и откриват стари приятели, бивши гаджета от ученическата скамейка, сродни души за споделяне. Всичко това в началото е изключително невинно, но в някои случаи работата става „по-дебела” и играта загрубява. От приятните спомени или веселите разговори, при наличие на желание, всичко може да се превърне в секс. А някои направо това си търсят и го намират.
Всичко в Мрежата обаче си остава записано и въпрос на време е този, който не трябва, случайно или нарочно да открие, че му изневеряват. Затова новината, че Facebook набира все повече последователи, се посреща с противоречиви чувства от ревнивите и пуританите, които търсят вината за развода винаги извън себе си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)