Авантаджия

Tutankhamon661 - blog.bg

Предполагам, че всеки го е виждал с очите си. Примерно колегата, който все е забравил да си купи цигари, и цял ден муфти ли муфти. Винаги обещава, че ей сега отива до лафката и, естествено, ще почерпи, но това никога не се случва. Или е затворено, или е бил затрупан от работа и не е могъл да смогне. На следващия ден пак е забравил, защото примерно е закъснявал за работа. Паралелно с това муфти и останалите, не само теб, и не се притеснява, че всички го виждат. Наглостта  заслепява разсъдъка.

Благодарение на въпросното "доене" този колега си спестява поне 100 лева на месец, защото не търси само цигари. Колко му е да каже "Я, черпи едно кафенце, пък следобедното е от мен!" Само че следобед най-вероятно ще се покрие. Да, правилно се досещаш - с радар не можеш да го откриеш.

За теб може да е само кафенце, но за него е направо висша математика - вече е калкулирал, че в никакъв случай не трябва да се мине с 30-40ст.

Най-шокиращото е, че пресметливият колега обича гръмко да се изказва срещу ... авантаджийството. Винаги се възмущава, ако види, че някой проси почерпка. Конкуренция ли? Неее. По-скоро страх да не поискат и от него. Той искрено мрази да ... черпи. Ако в даден момент не може да го избегне, развързването на кесията му е съпроводено с нещо от сорта "Ей, голям лакомник си!" Грешиш, ако мислиш, че се е сетил за себе си. После не цял ден, а всеки ден ще ти го напомня. Скритият замисъл на това натякване е нова почерпка. Та той си иска без да те е дарил с кафе, к'во остава след като е хвърлил на вятъра някой лев!

Веднъж, втори, трети път. Но той не спира. Накрая му правиш логичната забележка, че и той взема заплата, съответно би трябвало сам да покрива разходите си. Неудобно ли ще се почувства? Съвсем не. В отговор чуваш виртуозното "Ей, че си скръндза!" Напомняш му за многократното муфтене, а той "Еее, веднъж се случило!" Няма лъжа, няма измама. За него 365 пъти в годината изглеждат като "веднъж". Така работи болната му психика - почерпките винаги му се струват недостатъчни.

Лошо е, ако и сред съседите си имаш муфтаджии. Животът се превръща в безкрайно даване, а благодарност няма, защото човекът отсреща смята, че си длъжен. И си вярва на всичкото отгоре.

Съседката, която използва всяка свободна секунда, за да дойде на кафе - истинска класика. Е, има някои екстри. Примерно научаваш всички клюки от блока, а те са цял тир. Добре, ако съседката е от оня тип, който се вре навсякъде и е солидно подплатена с любопитен "материал".

Аз имам няколко такива комшийки. Признавам, че ми е интересно да ги слушам. Не само че са сладкодумни, но и около нас дал Господ достатъчно събития. Както каза един човек от полицията "Най-интригантският блок в цяла София."

Понякога обаче това добросъседство натежава. Особено ако мутира в "Дай малко брашно" или "Да ти се намира малко захар?" Все е свършила "неочаквано". Това го има навсякъде, струва ми се. 

Съществуват хора, които се кефят, че по този начин някой се е сетил за тях.  На мен обаче никога не ми е липсвало внимание от околните и не държа да ме притесняват, особено ако стане в момент, когато имам спешна работа.

Все пак нека отчетем, че никак не е лесно да си муфтаджия. Постоянно пресмятане "да не се минеш", "военни стратегии" как да създадеш обстановка за резултатно цицане и, разбира се, театрално извинение за неудобството, последвано от убедително обещание за скорошно връщане на почерпката. Това обещание винаги е за неопределено бъдеще, за да може да го избегне.

Не си мислете, че е шега-работа. Това си е психическо натоварване, сериозна мисловна дейност.

А резултатът? Ми, струва си за .... 30-40ст!

За настоящия постинг използвах като прототип действително съществуващ колега. Тъй като е не само алчен и стиснат, но и компютърно неграмотен, т.е. няма шанс да я открие, нарочно му разказах за тази публикация. Както очаквах, той призна, че има много такива хора и добави, че   много ги .... мрази. Тези негови думи бяха напълно искрени, защото той изобщо не се смята за авантаджия. Това е често срещан проблем при повечето хора - пълна липса на правилна самооценка. Отделен е въпросът накъде ще избие.

Със задоволство мога да кажа, че в последно време аз и останалите колеги почти отказахме авантаджията от тютюнопушенето. Просто вече никой не оставя цигари на маса, шкаф или нещо подобно. А той избягва да купува въпросната стока. В този смисъл трябва да ни е благодарен - без наша помощ едва ли щеше да ги откаже.

Gunther ft. Samantha Fox-Touch Me HD

Samantha Fox - video

Френска любов

Кейт Бекинсейл - биография

Гениален ход на Бойко Борисов

Sherif.blog.bg

Новината ме завари на купона, който моят приятел Стефан организираше по случай поредната си книга. Панорамата на Парк-хотел “Москва” бе резервирана само за нас, но пак ме намериха за да съобщят, че предстои важна мисия.

Токсик вече бе събрала погледите и цяла нощ всичко мъжко ходеше след нея с изплезен език, молейки я за една-единствена усмивчица. От тази досада я спасих аз като й дадох тайния сигнал, че е време за тръгване. А именно: отидох дискретно до микрофона на диджея и по него се провикнах:

- Партньорке! План Б!

Това бе кодовото название за спешна евакуация.

Нямаше време да чакаме асансьора, затова направо скочихме през близкия прозорец. Падането от панорамата бе дълго и стана още по-продължително, понеже отворихме парашутите. Всъщност само моят се оказа в изправност, а този на Токсик засече. Тя изобщо не се притесни, защото знаеше, че винаги може да разчита на мен.

Направих две бързи замахвания с ръце, чрез които долетях при нея. Хванах я през кръста и заедно продължихме свободното пропадане. Това незначително геройство ми спечели благодарствен поглед от моята партньорка, но за повече не смеех да мечтая, тъй като никога, ама никога не съм бил фантазьор.

Приземихме се директно в премиерската лимузина, където ни очакваше Бойко с тревожен поглед.

- Какво става, приятелю? – попитах аз, сипвайки си уиски.

- Уф, остави се! Няма пари в държавата, а продажните синдикати организират стачки. Хем знаят много добре, че хазната е празна.

- Лоша работа. Щом си ме извикал, значи имаш план.

- Да. Трябва бързо да намеря пари, с които да напълня гушите на всички синдикалисти, железничари, земеделци и прочие недоволни хора. Затова отиваме в Лас Вегас. Ще заложа държавата, пък да става каквото ще!

Тук малко се сепнах. Бях чувал за рисковани залози, но този биеше дори най-шантавите хрумвания на двамата Стивън – Спийлбърг и Кинг, – взети заедно.

- Нямам друг избор. – поклати глава Бойко. – Искат ми пари, които отдавна не съществуват. Значи ще действаме нестандартно. Не е само залогът. Обърнах се и към Алена Кий, за да ми врачува. Вече ме очаква в Лас Вегас. Компания й правят трима расови стриптийзьори и за всеки случай един кардиохирург.

Още с пристигането ни в САЩ се заехме с важни държавни дела, което означава, че отидохме в най-близкия бардак. Имам предвид мен и Бойко. А през това време Токсик разсипала от пердах цял отбор геймъри, които в знак на уважение и пълна капитулация искали да прекръстят “Doom 3” на “Токсик Неотразимата”. Но тя скромно отказала.

Чак привечер стигнахме до казиното. От самото начало имах усещането, че някой ни наблюдава. Може би заради подозрителните мъже в ъгъла, на чиито тениски пишеше “Ще те пипнем, Бойко!” Малко се озадачих, но все пак нямаше сигурно доказателство, че са там заради нас.

Огледах се за Токсик. Тя вече бе оградена от ухажори, които се надпреварваха да я черпят. Следователно трябваше да разчитам само на себе си.

Сърцето ми се сви, когато видях как Бойко заложи държавата. Той самият бе притеснен, затова дълго размишляваше – черно или червено. В крайна сметка избра първото. И аз бих постъпил по същия начин. Кой нормален би заложил на червено? В политиката този цвят е равносилен на провал.

Топчето дълго се въртя. Може би цяла вечност.

Имахме среща с Историята.

Сега или никога! Да бъдеш или да не бъдеш!

Заровете са хвърлени. Очакваме резултата.

В един миг топчето спря. На червено. Ужас!

Мъжете в ъгъла скочиха, готови да викат “Ууу! Продажник!”

Но Съдбата бе решила друго.

С остатъчна инерция топчето премина в съседното гнездо. Черно!!!!!

Тук вече фанфарите бяха за нас. Но вместо тях, наизскачаха дебеловрати охранители и агенти на ЦРУ, ФБР, КГБ, МОСАД и Скотланд Ярд.

Ясно. Не искаха да ни дадат печалбата.

Времето сякаш спря. Много дълго се гледахме – повече от Клинт Ийстууд и сие във всичките уестърни накуп. Агентите знаеха колко съм бърз с револвера и бяха слушали за бойните умения на премиера, който бе смачкал безпощадно не един и два Сокола.

Пат? Или мат? За кого обаче?

Не знам как е станало, но по време на неловкото мълчание Токсик е успяла да натовари космическата печалба в една кола и ни чакаше пред казиното. Съобщи ми го по скритата слушалка. От нас се искаше само да излезем.

И настана време за меле!

Бързо си припомних какво съм гледал в “КаратеТигър 1” плюс няколко скоростни изпълнения от арт-триото Брус – Брендън – Джет Лий, а Бойко демонстрира прочутата ипон-тупалка, от която падат две Янета наведнъж.

В суматохата забелязах крупието, който носеше странното име Шеврон. Уважих го с класически десен прав в носа, съпроводен с думите:

- Поздрав от моята родина! Друг път да не лъжеш толкова!

След серия мъжкарски изпълнения успяхме да стигнем до коридора към изхода. Тук вече ни очакваха насочените оръжия на трима от най-безпогрешните килъри. Дали това не беше краят?

От близкия ъгъл долетя познат глас:

- Насам, насам, пиленца!

Килърите отидоха да проверят кой ги вика. Щом се скриха, оттам долетяха два пъти “тряс” и едно “прааас”. Cекунди по-късно се появи моят добър приятел Воин Миров, оправящ вратовръзката си. Очите му светеха и с разтуптяно сърце той каза:

- България винаги може да разчита на мен.

Пътят бе свободен и ние се изстреляхме през изхода. Токсик форсира двигателя, за да видим къде е. Щом се натоварихме, колата миговено излетя от място под дъжд от куршумите на побеснели агенти, охранители и килъри.

Докато пътувахме, Tоксик ме попита:

- Нали не очакваше, че група зализани свалячи в лъскаво казино ще ме откъснат от службата? Дадох такъв вид само за маскировка.

- Знам, разбира се. Да побързаме сега, че България ни очаква!

Така приключиха стачките. После имаше още много победи …… изборни.

                                    

Сектите - 1 част

Последни публикации

Луда съм, че те обичам

Kim Wilde - Never Trust A Stranger

Andreea Banica - Love in Brasil 2010 [HD]

Inna - Feeelo

Станишев - най-големият интригант

От известно време наблюдавам стряскаща метаморфоза в поведението на Сергей Станишев или по-точно влошаване на поведението му. В началото на своята политическа кариера изглеждаше уравновесен човек или поне даваше такъв вид. Често забелязвахме усмивка на лицето му, а провокациите посрещаше с невъзмугимо мълчание, редувано понякога с презрителна реплика – според моментното настроение. Едва ли щеше да е така, ако подозираше какъв възход и падение го очаква. Знаем, всяко начало е красиво.

Сега вече е различно. Няма нужда да го наблюдаваш дълго време, за да забележиш, че този човек все по-трудно сдържа нервите си, правейки неща, които преди не биха му хрумнали. Попаднах на негови фотографии, изобразяващи свирепа гримаса – сякаш не е той. Това показва, че вече не внимава къде, какво и кога демонстрира – индикации за отчаянието, което го е превзело.

Как се стигна дотук?

Потомък на известна комунистическа фамилия, Станишев има вид на пораснало пионерче. Не заради костюма и очилата. Самото му излъчване е на кариерист, амбициран от най-ранна възраст да се докаже не къде да е, а в политиката. Възможно е в ушите му все още да звучи култовото “Винаги готови”, което бе един от символите на комунистическата младеж, украсена с червени връзки и бели ризки. Ако е така, това донякъде обяснява неистовото желание винаги да има готов отговор на всяка нападка. За негово съжаление споменатият стремеж явно е лош съветник, тъй като лидерът на БСП все по-трудно намира адекватната реакция в дадена ситуация. Белите му бузки твърде често стават тъмночервени. Толкова, че от раз буди съжаление, а при някои може би и умиление. Любим цвят, какво да го правиш.

Отначало опита да се представи за човек от народа, афиширайки своите симпатии към Бийтълс. Получи се комично, понеже знаменитите англичани винаги са били символ на непокорната младеж, т.е. именно онова, което Станишев никога не е бил и няма да бъде. Помним и каква комунистическа анатема имаше за най-популярните рок групи. Интересно как ли гледат в БСП на тази негова “упадъчна поквара” и дали не е една от многобройните причини да се разклати тронът му в най-неподходящия момент?

Постигна детската си мечта да стане премиер на България. Вярно, в Тройната коалиция, но фактически той бе на върха. При това в удобната компания на президент от същата партия. Проблемът е, че хората с нищо хубаво не запомниха управлението му. Вместо значими постижения бившият премиер остави истинско минирано поле, чиито заряди един по един гърмят днес. Прикрил е редица забележки от Европа, за да не доизцапа потъмнелия си имидж. За негово и наше съжаление по този начин препоръките не се заличават, т.е. става като щрауса, заравящ главата си в земята.

Все пак има един “плюс”, макар и само негов личен – собствените му гафове сега позволяват да се присмива на изтормозеното правителство, търсещо изход от “минирания лабиринт”. Дали не е по-добре да наемат професионални сапьори? Прекалено много са бомбите със закъснител.

След като не получи доверие за нов мандат, Станишев вероятно се е надявал на президентските избори, за да покаже колко недоволен е народът от сегашното управление. Какво ли не опита в тази насока? Обичайните подмятания и компромати са само част от изборния арсенал. Предполагам, доста надежди е възлагал на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов, който вероятно e бил силно изненадан от номинацията си. Разбирам мотивите. Майор Деянов е любимец на всички българи и заедно с Иван Иванов е признат за т.нар. секссимвол, чийто блясък никой не е подлагал на съмнение. Все пак да не забравяме, че хората са достатъчно умни, за да направят разлика между големия актьор и големия политик. Изборните резултати го доказаха.

Президентската битка бе ожесточена, но това не оправдава нарушенията на закона. В самия изборен ден е забранено агитиpането. Въпреки това, докато хората пускаха бюлетините, Станишев се появи по Канал 3 и продължи да обяснява на народа за кого да гласува. Направи го доста пламенно, което изключва вероятността да е станало случайно. Значи говорим за умишлено нарушение на закона. Не от квартален активист или махленска клюкарка, а от лидера на най-стaрата партия. Това не ви ли притеснява? Би трябвало, защото говори за страхотно незачитане на правилата. Някои са убедени, че всичко им е позволено.

Естествено, веднага е имало жалба, чието разглеждане е било забавено чрез юридически хватки. По този начин е изпуснат срока за административно наказание и виновникът се е разминал само с глоба. Не знам за вас, но аз не бих слушал такъв човек да ми говори за спазването на който и да било правилник. Едно говори, а върши друго.

Вече имаме нов президент, ала Станишев явно не иска да се примири. Доста му се насъбра. Не стига, че отновo загуби изборите, а в собствената му партия надигат глас недоволните от лидерството му. Все по-усилено се говори за смяна. Подиграват го, че в стремежа си да излезе “сух от водата” прибягва до изхвърляния, опитвайки да представи провала като “почти-победа”.

При тези отчайващи обстоятелства не е трудно да се обясни защо Станишев разширява кръга от мишени на своите обвинения. Последно посочи Жози Барозу и няколко емисари, които в навечерието на изборите били в София, за да изразят подкрепата си към ГЕРБ. Естествено, това си е негово тълкуване на най-обикновена визита, в която няма нищо нередно. Все пак да предположим, че именно с тази цел са дошли. Кое му е лошото? Ако в Европа са доволни от взаимодействието с българското правителство, съвсем нормално е да го покажат. Същото важи за всяка партия. Ама не, Станишев иска пълно затъмнение. Как да прокара собствените си лъжи, ако хората виждат реалното отношение към България? Той може да мечтае за връщане на Желязната завеса, но нормалните хора отдавна са казали “не” на комунистическата диктатура.

Кое е нарушение на демокрацията: в разгара на агитационния период да изкажеш положителна оценка или в самия изборен ден да цъфнеш по телевизията и за пореден път да обясниш коя е “правилната“ бюлетина?

Станишев със сигурност разбира сериозността на гафовете си. Просто няма избор. Притиснат е до стената и се мята като ранен звяр. Последният му отчаян ход е да направи филм за изборните нарушения и да го покаже на Европа. Явно не е изоставил идеята за касиране. Вероятно осъзнава безполезността на въпросното начинание, още повече редица юpисти го потвърдиха, но след като не може нищо друго да стори, трябва поне да опита. В Брюксел дали биха повярвали на филм от монтирани кадри и пристрастно тълкуване?
В хода на политическата си кариера Станишев продължава с метаморфозите. Може би този път идва техният край. Особено след връщането на Първанов в партийните редици.

Станишев - най-големият интригант

Бойко писа шестица на всички министри

Победител в неравностойна битка